Огнена

Когато пристигна Брокър, той взе ръцете й в своите, вдигна ги към лицето си и се разплака.

С Брокър пристигна не само Роен, но и Мила, защото Брокър беше помолил момичето да му стане военен помощник и тя бе приела. Брокър и Роен, макар и стари приятели, не се бяха виждали от времето на крал Накс, на практика бяха станали неразделни, а Мила често ги съпровождаше.

Файър виждаше Наш само от време на време, когато той идваше в крепостта за сведения или за да чертае тактически планове заедно с Гаран и Клара, с Брокър и Роен. Беше мръсен и измършавял, с едва забележима усмивка.

— Мисля, че крал Наш ще се върне — казваше Мила на Файър след всяко негово отпътуване към пещерите и макар Файър да не виждаше никаква логика в твърденията на Мила, думите й я утешаваха.

Мила се беше променила. Работеше редом с Брокър усърдно и мълчаливо.

— Някакво лекарство можело да прекратява бременността при първите й признаци — небрежно подметна тя един ден пред Файър. — За мен, разбира се, вече е твърде късно. Ти знаеше ли, милейди?

Файър се слиса:

— Не, естествено. Иначе щях да ти кажа и да ти го намеря.

— Клара не спомена за него — уточни Мила. — Кралските лечители са впечатляващи, но изглежда само човек, отраснал в определени квартали на Кралския град, има изобщо някаква надежда да узнае на какво са способни. Разгневих се, когато научих — додаде тя. — Вбесих се. Но сега като се замисля, какво полза! Не съм по-различна от всеки друг, нали, милейди? Никой от нас не е избрал пътя си. Понякога ми втръсва от собствените ми оплаквания.

— Това момче! — възкликна Брокър по-късно същия ден. Седеше до Файър на стол на покрива, където се съгласи да го отнесат, защото полюбопитства да види сивата петниста кобила. Поклати глава и изсумтя: — Това момче! Сигурно имам внуци, за които никога няма да узная.

Наблюдаваха танца долу: два коня се обикаляха един друг и единият, обикновен и кафяв, току проточваше муцуна в опит да лепне влажна целувка върху изплъзващата се сива задница на другия, Файър се опитваше да се сприятели с двата коня, защото кобилата, ако наистина възнамеряваше да я следва навсякъде по петите, щеше да се нуждае от още няколко доверени души на този свят. Днес най-сетне престана да плаши Смол, като се изправя на задните си крака срещу него и го рита. Което си беше напредък.

— Тя е речна кобила — отбеляза Брокър.

— Какво?

— Речна кобила. Виждал съм един-два петнисти сиви коня и преди, идват от устието на Крилатата река. Речните коне рядко се продават, въпреки че са толкова хубави — невероятно скъпи са, защото се ловят трудно и още по-трудно се обяздват. Не са общителни като другите коне.