Специална група „Блу“

След това забелязах лицето на Алигатора. Беше посиняло под маската. Беше му свършил въздухът и знаеше, че няма сили да изнесе Чери на повърхността. Но нямаше да остави приятеля си, докато не дойде кавалерията.

Хванах неподвижното тяло на Чери и измъкнах прожектора от ръката на Алигатора. Енергично започнах да кимам, за да разбере, че съм добре, и след това посочих към повърхността — измъквай задника си оттук. Дори и сега Алигатора се поколеба, преди да тръгне — това е връзката между приятелите моряци. Аз осветих лицето на Чери. Никакви признаци на живот. Раздвижих го в кръг в опит да привлека вниманието му, като размахвах крака, за да се изкачвам нагоре, нагоре, нагоре.

Господи, колко тежеше. Мрежата и въжето ме теглеха надолу, въпреки че използвах всичката сила на краката си, за да измъкна и двама ни на повърхността. От тъмното се появи друг човек — Уондър. Хвана мрежата и се опита да освободи Чери от нея. Това ми позволи да извадя ножа си и да я срежа.

Уондър взе мрежата и въжето и се отправи нагоре. Док ме намери — хвана Чери през кръста и двамата тръгнахме нагоре към мигащата светлина над нас.

Когато излязохме на повърхността, имах чувството, че дробовете ми ще се пръснат, но нямах време да се тревожа за себе си. Двамата с Док се добрахме през еднометровите вълни и силните ветрове до ъгъла на кулата, в мястото, където хоризонталните елементи се свързваха към огромните вертикални греди. Започнах да вдигам Чери от водата, но Док направи знак да спра.

Прехвърли лявата си ръка над гредата, за да се закрепи в бурната вода.

— Дик, дръж го здраво, сега — много здраво.

Пъхнах ръка под раменете на Чери, за да му помагам да стои над водата.

— Не доближавай ръка до врата му, по дяволите. — Док бръкна в жилетката си и извади една от найлоновите торбички с пластмасов цип. Погледна в нея, изруга и я пъхна обратно в жилетката, след което извади друга. Отвори ципа й със зъби и с една ръка извади нещо бяло, пластмасово и с формата на конска подкова, широка десетина сантиметра.

В единия ъгъл на подковата имаше малка тръбичка и кранче. Много внимателно той я постави около врата на Чери, а след това внимателно духна в тръбичката. Пластмасовата поничка се наду и обездвижи врата на Чери.

Док затвори джобовете на жилетката си, измъкна се от водата и яхна стоманената греда.

— Добре, добре — сега ще го качим на гредата.

Уондър и Алигатора бяха пристигнали, макар че не ги забелязах. Тримата отнесохме Чери до гредата, като се опитвахме да го държим над бурната вода.

Док не беше доволен от начина, по който си вършехме работата.

— По-леко, по дяволите!

Протегна ръка, хвана Чери под ръцете, изкачи го внимателно върху широката двадесет и пет сантиметра греда и го сложи да легне.

Док опипа врата на Чери. По очите му разбрах, че сме загазили.