Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
Римската литература е много по-привлекателна за предизвикателство на преобладаващите етоси на военното и до голяма степен еснафско общество. Римските литератори очевидно са имали своята клиентела, особено сред разполагащата с много сво-
198
ROMA
бодно време аристокрация от късния републикански и ранния имперски Рим. Но те 1 някак си не успели да се впишат в пейзажа толкова естествено, колкото своите грьц-1 ки колеги. Винаги съществувало напрежение между изтънчения свят на буквите и стро-1 гия римски свят изобщо. Това напрежение може да обясни защо римската литерату-а ра се е развила толкова късно и защо е била приета толкова враждебно от онези, ] които като Катон виждали в нея просто едно маймунско подражание на упадъчните ] гръцки навици. Това може да обясни и факта защо драматичната комедия била пър-1 вият внесен жанр и защо сатирата била единственото изразно средство, което римляните откровено можели да нарекат свое собствено. От около тридесет майстори в латинския репертоар Виргилий, Хораций, Овидий и Цицерон спечелили всеобщо приз-1 нание. Но всеки, който се отвращава от разкоша, лакомията и жестокостта на римс- ] кия живот, сигурно чувства духовно родство с чувствителните души, които са реаги- ] рали най-силно срещу своята среда - към изключителната лирика на Катул, хапливо-] то остроумие на Ювенал и епиграмите на Марциап.
Първите римски писатели пишели на гръцки. Ливий Андроник (около 284-204)J който превел Омир на латински, бил образован гръцки роб, доведен в Рим след гада] косването на Тарент през 272 г. пр. Хр. Сериозната латинска литература се появила ] през втората половина на III век пр. Хр. с пиесите на Кн. Невий (поч. около 200 г. пр. ] Хр.), Т. Маций Плаутус (около 254-184 г. пр. Хр.) и П. Терентий Афер, “Теренций” (род:| 185 г. пр. Хр.). И тримата направили блестящи адаптации на гръцките комедии; с тях театърът се превърнал в централна институция в римската култура. Местната латинс- ] ка поезия започва с К. Ений (239-169 г. пр. Хр.), отличен литературен новатор. Той ] въвел трагедията, започнал изкуството на сатирата и оформил латинския хекзаметър! който се превърнал в основна метрична стъпка за много по-късни поети.
Ораторското майсторство заемало видно място в римския живот, както и по-] рано в Гърция. Неговият най-велик практик М. Тулий Цицерон (106-43 г. пр. Хр.) гово- ] рел и пишел в шлифован стил, който след това бил приет като модел за латинската] проза. Един “нов човек”, Цицерон, се издигнал до най-високия пост на консул през ] 63 г. само за да бъде заточен, и след втория си период на политическа активност -обявен извън закона и обезглавен. Неговите творби, които били в областта на моралната философия и политическата теория, както и речите му оказали огромно влияние както на християнското, така и на рационалистичною мислене. Той бил борец за вър- ■ ховенството на закона и на републиканското управление. Неговият последовател Сенека (около 55 г. пр. Хр. - около 37 г. сл. Хр.), ретор от Кордоба, съставил голяма антология на ораторското майстворство.
Историографията имала много материал, с който да се захранва. Тит Ливий (59 г. пр. Хр. -17 г. сл. Хр.) написал история на Рим в 147 книги, 35 от които са запазени! Той идеализира римската Република и впечатлява повече със стила, отколкото с анализите си. “Ще намеря удовлетворение да не вярвам на подлостта, започва Ливий, работейки да запиша историята на най-великата нация на света”. Г. Юлий Цезар! (100-44 г. пр. Хр.) бил едновременно върховен създател и регистратор на римската; история. Неговите описания на Галската война и на гражданската война срещу Помпей са шедьоври на простотата, някога познати на всеки европейски ученик. Г. Са-лустий Крисп, или Салуст, (86-34 г. пр. Хр.) последвал Цезар в неговите политически
ДРЕВЕН РИМ
199
и книжовни интереси. Корнелий Тацит (55-120 г. сл. Хр.) продължил аналите на Ливий през първия век на Империята с не много голям ентусиазъм по отношение на императорите. Неговият неподражаемо суров стил може да се наблюдава и в някои монографии като “Germania”. “Революцията на епохите може да донесе същите бедствия, написал Гибон в бележка под линия, но епохите могат да се развиват и без Тацит да ги описва’’9.
Биографичною изкуство също процъфтяло. Върховен негов изразител бил Г. Светоний Транквил (69-140 г. сл. Хр.), за известно време секретар на император Адриан. Неговото колоритно произведение “Животът на дванадесетте цезари” е златна мина за информация и забавление, засенчено само от изследването на Тацит за неговия тъст Агрикола, губернатор на Британия.