Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
Благодарение на реформите на Марий и Сула същността на консулската ино! титуция се променила. Практиката за управление на провинциите чрез proconsuleM
ДРЕВЕН РИМ
193
или помощник-консули, разширила сферата на властта им. От друга страна, директният контрол върху армията бил изгубен.
Римското управление, изглежда, е предмет на множество погрешни схващания. То е било подложено на постоянни промени в продължение на един много дълъг период от време и не е постигнало голяма степен на хомогенност, освен може би за кратко в епохата на Антонините. Несъмненият му успех се дължал на ограничените, но ясно дефинирани цели, които били поставяни. То осигурявало магистратите, които да решават споровете и да събират данъците, армията за външна защита, налагане на закона и вътрешна сигурност. И подкрепяло властта на одобрените местни или регионални елити, често чрез тяхното участие в религиозните ритуали и гражданските церемонии. Магическата комбинация включвала огромно благоразумие, стигащо до степен на посегателство от страна на държавата върху установените права и привилегии, както и крайна безпощадност в защита на законната власт. Според думите на Виргилий:
Tu regere imperio populos, Romane, memento (hae tibi erunt artes), pacisque imponere morem parcere subiectis et debellare superbos.
(Превърни в своя задача, римлянино, да управляваш народите под твоята команда; и това са твоите умения: да налагаш обичая за мир, да щадиш онези, които се подчиняват, и да завоюваш гордите.)7
Но все пак същността на римските институции, видени през призмата на модерните схващания, може да бъде разбрана погрешно. В Римското царство монархията не била наследствена и нейните права били ограничени от Сената на патрициите, който по-късно я отхвърлил. В ранната Република двамата консули, избирани ежегодно от патрицианския Сенат, получавали пълната “власт да командват”. Но те били строго ограничени както от двойственото естество на поста, така и от правото на вето, въведено през 494 г. от плебейските трибуни. От тук идва и прословутата формула SPQR - Senatus Populusque Romanus, “Сенатът и Народът на Рим” - в името на които била упражнявана цялата власт. През времето на късната Република и ранната Империя повечето магистратски и законодателни органи оцелели; но те били подчинени на все по-нарастващите диктаторски претенции на изпълнителната власт.
Римската политическа култура определяла как в действителност да работят променящите се институции. Политическият и религиозният живот винаги били тясно преплетени. Четенето на предсказанията придружавало всяко вземане на решения. Сил-но ударение се поставяло върху фамилната или местната власт. В резултат на това дълбоко в съзнанието на хората проникнали гражданската отговорност, изискванията за военна служба и уважението към закона. Ротацията на постовете изисквала висока степен на лобиране и инициатива. По време на Републиката винаги се търсел консенсус чрез свикване на consilium (съвет). По време на Принципата (или ранната Империя) се зачитало само подчинението.
13. Европа
194
ROMA
Римското право било описано като “най-трайния принос на римляните към све-1 товната история“8. То започнало с Дванадесетте таблици от 451-50 г. пр. Хр., които! оттогава нататък били възприемани като извор на “равното право”, идеите, които би-! ли еднакво задължителни за всички граждани. То разграничавало два главни компо-1 нента: ius civile (държавно право), регулиращо взаимоотношенията между граждани-! те, и ius gentium (международно право). То се развило чрез натрупване на приетите! обичаи и практики, както е определено от prudentia, или “законов метод”. През годи* I ните всеки параграф от закона бил проверен, коригиран или доразвит. Преторитеби-1 ли основните автори на този тип законотворчество, докато “Вечния декрет” наимпе-1 ратор Хадриан прекратил всички по-нататъшни корекции. Законите, въведени отма-1 гистратите, leges rogatae, били отделени от plébiscita, или “народните закони”, въведе:! ни от едно или друго народно събрание.
Сложността и древността на правната практика неизбежно породили науката! юриспруденция и дългия списък на римските юристи от К. Муций Сцевола (консул през! 95 г. пр. Хр.) нататък. Знак за израждане бил фактът, че двама от най-великите юрис! ти, Емилий Папинианий (Папиниан, поч. 213), грък, и Домитий Улпианий (Улпиан, поч.V 223), били осъдени на смърт, [lex]
Римската армия била продукт на едно общество, отглеждано при постоянни войни! Системата й за логистична подкрепа била забележителна, както и нейните техничесЯ ки умения и общият й дух. За половин хилядолетие, от Втората Пуническа война до 1 бедствията през III век, тя действително била непобедима. Нейните победи били без-1 крайни и всяка била отбелязвана с великолепието на триумфа и с богата колекция от 1 паметници по модела на Арката на Тит или Колоната на Траян. Пораженията й билЛ още по-шокиращи заради факта, че били изключения. Унищожението на три римскй! легиона в германските затънтени гори през 9 г. сл. Хр. нямало равно на себе си до I смъртта на император Деций в битката срещу готите през 251 г. или пленяването на ] император Валериан от персийците през 260 г. Латинската поговорка si vis расет, pars 1 bellum, “ако искаш мир, подготви се за война”, резюмира един начин на живот;] [HERMANN]