Най-добре да си остане тайна
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Най-добре да си остане тайна». Краткое содержание книги:
— Също и Тейт — каза Джайлс. — Защото Морис Тейт играеше за Англия с девети номер, а не с пети.
— Това също ме изпрати в аут — опита се да се пошегува сър Алън. — Някой може ли да обясни двете грешки?
— Мисля, че аз мога — обади се Ема. — Дъщеря ми Джесика е художничка и веднъж спомена, че много скулптори правят девет изпълнения или отливки на произведенията си, които след това се щамповат и номерират. А изписването на месеца намеква за скулптора.
— Все още нищо не разбирам — каза сър Алън. От израженията на останалите си личеше, че не е единствен.
— Би трябвало да е Реноар или Роден — каза Ема. — И тъй като едва ли е възможно да се скрият осем милиона паунда в маслена картина, предполагам, че парите се намират в двутонна статуя на Огюст Роден.
— Значи посланикът намеква, че сър Джон Ротенстайн, директорът на галерия „Тейт“ в Милбанк, ще може да ни каже за коя точно скулптура става дума?
— Не намеква, а ни го казва направо — триумфално заяви Ема. — Това е една от думите, които сте пропуснали да подчертаете, сър Алън. — Не успя да скрие подигравателната си усмивка. — Покойната ми майка щеше да я забележи много преди мен, дори на смъртното си легло.
Хари и Джайлс се усмихнаха.
— И коя дума съм пропуснал да подчертая, мисис Клифтън?
Веднага щом Ема отговори на въпроса, секретарят на кабинета вдигна телефона.
— Обадете се на Джон Ротенстайн от „Тейт“ и ми уговорете среща с него тази вечер, след затварянето на галерията.
Затвори и се усмихна на Ема.
— Винаги съм бил за назначаването на повече жени в държавната администрация.
— Надявам се, сър Алън, че ще подчертаете „повече“ и „жени“ — отвърна Ема.
Себастиан стоеше опрян на парапета на горната палуба на „Куин Мери“ и гледаше как Буенос Айрес се отдалечава, докато не се превърна в смътен силует, подобен на скица върху чертожната дъска на архитект.
Толкова много неща се бяха случили за краткото време, откакто бе отстранен от училище, макар че все още беше озадачен защо баща му беше изминал толкова път само за да му каже, че не е изгубил мястото си в Кеймбридж. Нямаше ли да е много по-лесно просто да се обади на посланика, който несъмнено познаваше дон Педро? И защо посланикът лично му беше дал паспорта, когато Беки можеше да го направи вместо него още на рецепцията? И още по-странно, защо посланикът го беше попитал за второто му име?
Когато Буенос Айрес изчезна от поглед, Себастиан все още нямаше отговор на тези въпроси. Може би баща му щеше да му обясни.
Мислите му се насочиха към бъдещето. Първата му отговорност, за която вече беше възнаграден доста добре, бе да се погрижи скулптурата на дон Педро да мине без проблеми през митницата и Себастиан нямаше намерение да напусне пристанището, преди „Сотбис“ да са взели пратката.
Но дотогава смяташе да разпусне и да се наслаждава на пътуването. Възнамеряваше да дочете последните няколко страници на „Офицери и джентълмени“ и се надяваше, че ще намери първия том в корабната библиотека.
Сега, когато пътуваше към дома, вече трябваше да помисли какво може да постигне през първата година в Кеймбридж, за да впечатли майка си. Това бе най-малкото, което можеше да направи, след като й бе причинил толкова много тревоги.
— „Мислителят“ — каза сър Джон Ротенстайн, директорът на галерия „Тейт“, — се смята от критиците за една от най-знаковите творби на Роден. Била е замислена като част от „Портите на ада“ и първоначално се е наричала „Поетът“, тъй като художникът е искал да отдаде почит на своя герой Данте. И връзката между Роден и статуята станала толкова силна, че маестрото бил погребан под нейно копие в Медон.
Сър Алън продължи да обикаля около статуята.
— Поправете ме, ако греша, сър Джон, но нали това е петата отливка от общо деветте?
— Точно така, сър Алън. Най-търсените произведения на Роден са онези, които са били излети приживе от Алекс Рудие в леярната му в Париж. За съжаление след смъртта на Роден френските власти позволили пускането на ограничен брой копия от друга леярна, но сериозните колекционери не ги смятат за автентични като първите.
— Знае ли се къде се намират деветте оригинални отливки?
— О, да — отвърна директорът. — Като не броим тази, три са в Париж — в Лувъра, в музея на Роден и една в Медон. Има една в музея „Метрополитен“ в Ню Йорк и една в Ермитажа в Ленинград. Останалите три са в частни колекции.