Най-добре да си остане тайна
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Най-добре да си остане тайна». Краткое содержание книги:
След като събра малкото си багаж и подаръците, Себастиан се замисли за Англия и предстоящия студентски живот. Очакваше го с нетърпение. Когато излезе от асансьора на партера, с изненада видя шофьора на дон Педро да стои във фоайето с фуражка под мишница. Сложи фуражката си веднага щом видя Себастиан и каза:
— Шефът иска да ви види.
Себастиан се качи в лимузината, доволен, че ще има възможност да благодари на дон Педро за всичко, което беше направил за него; нямаше намерение обаче да споменава, че са му останали само десет паунда.
Въведоха го направо в кабинета на дон Педро.
— Себастиан, съжалявам, че те домъкнах така тук, но се появи един малък проблем.
Сърцето на Себастиан се сви.
— Проблем?
— Приятелят ми мистър Матюс от британското посолство ми се обади тази сутрин. Посочи, че си влязъл в страната без паспорт. Казах му, че си пътувал на мой кораб и че си мой гост в Буенос Айрес, но както обясни той, това нямало да ти помогне да се върнеш във Великобритания.
— Това означава ли, че ще изпусна кораба? — Себастиан не можеше да скрие ужаса си.
— Разбира се, че не — отвърна Мартинес. — Шофьорът ще те откара до посолството на път за пристанището. Посланикът ми обеща, че паспортът ще те чака на рецепцията.
— Благодаря — каза Себастиан.
— Разбира се, това стана възможно, защото посланикът ми е личен приятел — с усмивка каза Мартинес и му подаде дебел плик. — Предай това на митницата, когато стигнеш Саутхамптън.
— Това ли е пратката, която трябва да занеса в Англия? — попита Себастиан.
— Не, не — разсмя се Мартинес. — Това са само експортните документи, деклариращи съдържанието на контейнера. Достатъчно е само да ги представиш на митницата, а оттам „Сотбис“ ще поемат нещата.
Себастиан никога не бе чувал за „Сотбис“ и си отбеляза името наум.
— Снощи се обади Бруно и каза, че очаква с нетърпение да те види в Лондон и се надява да останеш при него на Итън Скуеър. В края на краищата това несъмнено е по-добра алтернатива от приют на Падингтън.
Себастиан си помисли за Тиби и му се прииска да обясни на дон Педро, че „Сейф Хейвън“ по нищо не отстъпва на хотел „Маджестик“ в Буенос Айрес.
— Благодаря, сър — каза той.
— Бон вояж и се погрижи „Сотбис“ да поемат пратката. Щом стигнеш в Лондон, съобщи на Карл, че си я доставил, и му напомни, че се връщам в понеделник.
Той заобиколи бюрото си, хвана Себастиан за раменете и го целуна по двете бузи.
— Гледам на теб като на четвърти син.
Първият син на дон Педро стоеше до прозореца в кабинета си на долния етаж и гледаше как Себастиан излиза с дебел плик на стойност осем милиона паунда. Не помръдна, докато Себастиан не се качи в лимузината и тя не потегли.
После бързо се качи при баща си.
— Статуята на борда ли е вече? — попита дон Педро веднага щом вратата се затвори.
— Сутринта гледах как я спускат в трюма. Но все още не съм убеден.
— В какво?
— В тази статуя има осем милиона твои пари, а на борда няма никой от екипа ни, който да я държи под око. Защо остави едно момче, току-що излязло от училище, да отговаря за цялата операция?
— Именно защото никой няма да прояви интерес нито към статуята, нито към него — каза дон Педро. — Документите са на името на Себастиан Клифтън и единственото, което трябва да направи, е да ги предаде на митницата и да подпише формуляра за освобождаване, след което „Сотбис“ поемат нещата. Нищо не показва, че имаме пръст в цялата работа.
— Да се надяваме, че си прав.
— Обзалагам се, че когато пристигнем на летището в Лондон в понеделник, цял куп митничари ще започнат да ровят багажа ни — каза дон Педро. — Ще открият единствено одеколона ми, а междувременно статуята ще е на сигурно място при „Сотбис“ в очакване на търга.
Щом влезе в посолството да си вземе паспорта, Себастиан с изненада видя Беки на рецепцията.
— Добро утро — каза тя. — Посланикът очаква с нетърпение да се срещне с вас. — И без да каже нито дума повече, тръгна по коридора към кабинета на мистър Матюс.
Себастиан я последва за втори път, като се питаше дали баща му не е от другата страна на вратата и дали няма да пътува с него за Англия. Надяваше се да е така.
Беки почука, отвори вратата и се дръпна, за да му направи път.
Посланикът гледаше през прозореца, но щом чу вратата да се отваря, се обърна, пресече помещението и топло се ръкува със Себастиан.