Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
— Кой е шеф на Специалния отдел? — попита той, за да я провери.
— Не знам. Мисля, че този отдел не фигурираше. Нали?
— Невинаги.
В погледа й се четеше леко неодобрение.
— Всички частни самолети ли посрещате, господин началник?
— Само онези, които искам. — Той й се усмихна. — Само онези, с които пристигат красиви, добре информирани дами.
— Има ли нещо нередно? Някакъв проблем?
— О, не, нищо особено. Кай Так е част от моите задължения — каза спокойно Армстронг. — Бихте ли ми дала паспорта си, ако обичате?
— Разбира се — неодобрението й, се засили, докато отваряше чантата си и подаваше американския си паспорт.
Дългогодишната практика го беше научила да проверява много подробно. „Родена в Провидънс, Роуд Айлънд, на 25-и ноември 1937, ръст — 178 см, коса — руса, очи — светлокафяви. Паспортът е валиден за още две години. Двайсет и шест, а? Мислех, че е по-млада, макар че има нещо странно в погледа й, ако човек я види отблизо.“
С явна небрежност той разлисти паспорта. Тримесечната хонконгска виза бе нова и съвсем в ред. Десетина печата на имиграционни служби — на Англия, Франция, Италия, или Южна Африка. Но имаше и един по-особен — на СССР, от юли същата година. Седемдневен престой. Разпозна московския печат.
— Сержант Лий!
— Да, сър?
— Удари печата — каза той небрежно и й се усмихна. — Всички сте свободни. Можете да останете колкото искате. Когато наближи изтичането на визите ви, просто идете в най-близкия полицейски участък и ще ви ги продължим.
— Много ви благодарим.
— Колко време смятате да останете тук?
— Зависи от хода на сделката ни — отвърна Кейси след кратка пауза. Тя се усмихна на Джон Чен. — Надяваме се да се задържим в бизнеса доста дълго.
Джон Чен каза:
— Да. Ъ-ъ, ние също. — Все още не можеше да се осъзнае. „Със сигурност е невъзможно Кейси Чолок да е жена“ — мислеше си той.
Зад тях стюардът Свен Свенсен, слизаше с пружинираща походка по стълбата, с два самолетни куфара.
— Заповядай, Кейси. Сигурна ли си, че това ще ти стигне за тази вечер?
— Да. Разбира се. Благодаря ти, Свен.
— Линк каза да тръгваш. Имаш ли нужда от помощ за митницата?
— Не, благодаря. Господин Джон Чен е имал добрината да ни посрещне. А също и полицейски началник Армстронг, шефът на Криминалния отдел на Каулуун.
— Добре. — Свен Свенсен внимателно се вгледа в полицая. — Най-добре да се връщам.
— Всичко наред ли е? — попита тя.
— Така мисля — ухили се той. — Митничарите точно проверяват запасите ни от пиене и цигари.
Само за четири неща беше необходимо разрешително за внос или се плащаше мито — злато, алкохол, цигари и бензин — и освен наркотиците само една стока бе абсолютно забранена: всички видове огнестрелно оръжие и муниции.
Кейси се усмихна на Армстронг:
— Не носим никакъв ориз, господин началник. Линк не го обича.
— В такъв случай тук го очакват доста неприятни моменти.
Тя се засмя и се обърна отново към Свенсен:
— До утре. Благодаря ти.
— Точно в девет сутринта! — Свенсен се върна в самолета, а Кейси се обърна към Джон Чен.
— Линк каза да не го чакаме. Надявам се, че нямате нищо против — каза тя.
— А?
— Ще тръгваме ли? Имаме резервация за хотел „Виктория енд Албърт“ в Каулуун. — Тя понечи да вдигне чантите си, но в този момент от тъмното изникна носач, който ги взе. — Линк ще дойде по-късно… или утре.
Джон Чен я погледна глупаво.
— Няма ли да дойде господин Бартлет?
— Не. Ако получи разрешение, ще пренощува в самолета. В противен случай, ще дойде по-късно с такси. Но при всички положения утре на обед ще бъде с нас, според уговорката. Обядът не е отложен, нали?
— Не, но… — Джон Чен правеше отчаяни опити да включи. — Значи ще трябва да отложим срещата в десет сутринта?
— О, не. Аз ще присъствам на нея. Линк така или иначе нямаше да дойде. Тя е свързана само с финанси, а не с политика. Сигурна съм, че го разбирате. Линк е много уморен, господин Чен — каза тя. — Едва вчера се върна от Европа. — Тя погледна отново към Армстронг. — Капитанът попита кулата дали Линк може да спи в самолета, господин началник. Обадиха се на имиграционната служба и оттам казаха, че ще ни отговорят по-късно, но предполагам, че молбата ни ще стигне и до вас. Ще ви бъдем наистина много благодарни, ако дадете съгласието си. Напоследък наистина му се събра доста пътуване със самолет.