Джурасик парк & Изгубеният свят

Чу се съскането на газа, който излезе от цилиндъра на бели кълба дим. Цилиндърът стана леденостуден. В него Стоун намери найлонова торбичка, затворена с цип, в която имаше нещо зелено. Стоун постла серологична салфетка на масата и изтърси върху нея съдържанието на торбичката. Парчето замразено месо глухо тупна на масата.

— Уф — изпъшка лаборантката. — Изглежда полуизяден.

— Така е — съгласи се Стоун. — Какво искат от нас?

Лаборантката погледна в приложените документи.

— Гущерът хапе местните деца. Искат да установим вида и се интересуват какви болести могат да се пренесат чрез ухапване. — Тя измъкна и някаква детска рисунка на гущера. Най-отгоре на листа пишеше „ТИНА“. — Едно от децата е нарисувало животното.

Стоун хвърли бегъл поглед към рисунката.

— Ние, естествено, не можем да определим вида — каза той, — но лесно ще го проверим за болести, ако успеем да получим малко кръв от това парче. Как наричат те животното?

— Basiliscus amoratus. Мутант с три пръста — прочете тя.

— Добре — рече Стоун. — Хайде да започваме. Докато чакаш да се размрази, направи му рентгенови и обикновени снимки за заключението. Щом получим кръв, започни анализ за антитела, докато получим съответствия. Ако има някакви проблеми, обади ми се.

Още преди обедната почивка резултатите от изследванията бяха известни. Кръвта на гущера не показа съществена реактивност към който и да е вирусен или бактериен антиген. Бяха направили и профили за токсичност и бе получена само една положителна проба. Кръвта слабо реагираше на отровата на индийската кралска кобра. Но подобно взаимодействие между отрови бе често срещано сред разните видове влечуги и доктор Стоун не го сметна за достатъчно важно, за да го спомене във факса, който същата вечер изпрати на доктор Мартин Гутиерес.