Третата порта [bg]

„Дарът на Мидас“, помисли си Лоугън. А на глас отбеляза:

— От казаното съдя, че този научен помощник на Питри не е имал последната дума по темата?

Стоун отново се усмихна, без да отмества очи от Лоугън — пак този вторачен, преценяващ поглед.

— Икономката на Питри. Един от помощниците ми научи за нейното съществуване, научи къде живее и в един хоспис в Хайфа разговаря с нея малко преди смъртта ѝ. Това се случи преди шест години. Говорела несвързано, била доста умопомрачена. При внимателното разпитване, все пак ясно си спомнила специално един следобед през 1941-ва, когато Питри показвал част от огромната си колекция на някакъв гост. Гостът бил незначителен, но Питри често забавлявал хората по този начин. Както и да е, икономката си спомнила ясно, че в този ден Питри и гостът му разглеждали съдържанието на плетена кошница, в която имало находки от едно от първите пътувания на египтолога нагоре по Нил. Внезапно Питри се изправил и застинал, сякаш бил ударен от гръм. В продължение на цяла минута заеквал. След това с помощта на някакво измислено извинение се отървал от госта си. После затворил и заключил вратата на кабинета си — нещо, което никога преди не бил правил. Затова икономката си спомняла случилото се. След няколко дни заминал за последен път за Египет.

— Значи е намерил нещо — подхвърли Лоугън — в склада си с артефакти?

Стоун кимна.

— Нещо, което е лежало през цялото време пред очите на всички. Вероятно никога не е било внимателно проучвано до деня, когато дошъл този гост. Питри бил натрупал такава голяма сбирка, че едва ли е знаел какво точно притежава.

— След като сме тук, предполагам, че си намерил този артефакт.

— Да, намерих го — бавно произнесе Стоун.

— Мога ли да попитам как?

— Не може! — Макар да беше изречен шеговито, отговорът съвсем не прозвуча така. — Моите методи, как да кажа, са лични. Достатъчно ще бъде да отбележа, че беше дълго, неприятно, досадно и скъпо търсене. Както можеш да предположиш, похарчих доста, за да намеря дневника и икономката, но похарчих двайсет пъти повече, за да науча какво е намерил Питри в този ден през 1941-ва. Готов съм да споделя артефакта с теб. Но за кратко. — Стоун посегна към чашката с кафе и я вдигна до устата си.

Лоугън зачака, предполагайки, че Стоун ще извади грижливо затворена кутия за експонати или че Ръш ще донесе предмета от някой от прашните и тъмни ъгли на архива. Но вместо това Стоун отпи от малката чашка. След това кимна към изтърваната подложка на масата, сега изцапана с едва забележим влажен кръг от дъното на чашката.