Конан Разрушителя [bg]

— Не се боите, няма да ви ухапя — каза им той приятелски.

Те пристъпиха плахо към него и веднага започнаха да го събличат и да бърборят:

— Мислех, че ще го ударите, милорд.

— Бомба̀та е свиреп воин, милорд. Опасен човек.

— Разбира се, милорд, вие сте висок колкото него. Мислех, че не може да има човек, висок колкото Бомба̀та.

— Но Бомба̀та е по-едър. Не че се съмнявам във Вашата сила, милорд.

— Спрете — засмя се Конан. — Една по една. Първо, аз не съм лорд. Второ, мога самичък да се изкъпя. И трето, как се казвате?

— Аз съм Ания, милорд — отговори най-стройната. — Останалите са Тафис, Анук и Лайла. Ние сме тук, за да ви изкъпем, милорд.

Конан с око на познавач огледа нейните прелести.

— Аз мога да измисля по-добри занимания за вас — промърмори той.

За негова изненада Ания силно се изчерви.

— Това… това е забранено, милорд — каза тя със заекване. — Ние сме определени за Спящия бог.

От останалите три се чуха тежки въздишки, а лицето на Ания побледня така бързо, колкото беше почервеняло.

— Спящия бог? — каза Конан. — Що за бог е той?

— Моля ви, милорд — простена Ания — за него не бива да се говори. Моля ви. Ако вие разкриете това, което ви казах аз… аз ще бъда наказана.

— Ще запазя пълно мълчание — обеща Конан. Въпреки обещанието на Конан те не промълвиха нито дума за нещо извън неговата баня.

Той остана неподвижен, за да бъде насапунисан и изплакнат, после отново насапунисан и още един път изплакнат. Четирите момичета го избърсаха с меки кърпи, после го разтриха с благовонни масла. Разбира се, не с най-силните, тях Конан успя да избегне, макар да смяташе, когато момичетата свършиха, че и така прилича на благороден безделник. Когато в стаята влезе един плешив и съсухрен човек, той вече беше облечен в бели копринени дрехи.

— Аз съм Джарвенюс — каза старият човек и леко се поклони. — Главен прислужник на принцеса Тарамис. — Каза го с тон, показващ недвусмислено, че смята положението си безкрайно по-високо от това на един крадец. — Ако си готов, ще те заведа при… — Той се изкашля, когато Конан взе колана с хладното оръжие. — Това не ти е необходимо.

Конан закопча колана и постави широката си сабя и камата на местата им. Той не обичаше да бъде без оръжие при каквито и да било обстоятелства и колкото повече неща научаваше тук, толкова по не му харесваше да остане в двореца на принцесата. — Заведи ме при Тарамис — каза той.

Джарвенюс се задави.

— Ще те заведа при принцеса Тарамис.

Кимериецът му махна с ръка да тръгва.

„Изненада подир изненада“ — помисли Конан, когато старият човек го остави самичък. Стаята, в която го въведе, не беше приемна. Златни лампи прогонваха сгъстяващата се вън тъмнина. В единия край на голямата стая имаше огромно, кръгло легло, застлано с чисто бяла коприна. Върху мраморния под бяха постлани килими от Вендия и Иранистан, а в центъра имаше ниска маса от полиран месинг с кристално шише, пълно с вино и две чаши от ковано злато. Тарамис, увита от главата до петите в черна коприна, беше полегнала на възглавници, наредени до масата.