Смъртта на светлината [bg]

— Хубава приказка — каза Дърк.

— Повече от приказка е — настоя Янацек. — Има връзка между Айрънджейд и банши, т’Лариен. Може би е псионична, може би нещата са съзнателни, а може би всичко е инстинкт. Не претендирам, че знам. И все пак връзката съществува.

— Суеверие — подхвърли Гуен. — Наистина не трябва да си съставяш твърде лошо мнение за Гарс. Той не е виновен, че така и не е получил повече образование.

Дърк намаза паста на поредния сухар и се обърна към Янацек.

— Джаан спомена, че бил историк, а за Гуен знам какво прави. А ти? Твоята работа каква е?

Сините очи го изгледаха хладно. Янацек не отвърна нищо.

— Добивам впечатлението — продължи Дърк, — че не си еколог.

Гуен се изсмя.

— Това впечатление е необикновено точно, т’Лариен — каза Янацек.

— Какво правиш на Ворлорн тогава? Впрочем… — Погледът на Дърк се измести към Джаан Вайкъри. — Какво прави и един историк на такова място?

Вайкъри вдигна халбата с две ръце и отпи замислено. После каза:

— Съвсем просто е. Аз съм висшеобвързан кавалар от Айрънджейд, Съюза на желязото и нефрита, обвързан към Гуен Делвано чрез нефрит и сребро. Моята бетейн бе изпратена на Ворлорн с вот на висшеобвързания съвет, тъй че е естествено и аз да съм тук, както и моят тейн. Разбираш ли?

— В общи линии. Правите компания на Гуен значи?

Янацек го изгледа много враждебно и каза ледено:

— Защитаваме Гуен. Обикновено от собствената ѝ глупост. Не биваше изобщо да е тук, но е тук, тъй че и ние трябва да сме тук. Колкото до предишния ти въпрос, т’Лариен, аз съм Айрънджейд, тейн на Джаантъни висш-Айрънджейд. Мога да правя всичко, което моята крепост би могла да поиска от мен: лов или земеделие, дуел, водене на висша война срещу нашите врагове, правене на бебета в коремите на нашите ейнкети. Това правя. Какво съм вече знаеш. Казал съм ти името си.

Вайкъри го погледна и му даде знак да замълчи — късо посичане с дясната си ръка. После каза на Дърк:

— Мисли за нас като за късни туристи. Проучваме и се удивляваме, носим се през горите и мъртвите градове, забавляваме се. Щяхме да улавяме в клетки банши, за да може да се върнат на Висок Кавалаан, само дето досега не сме намерили никакви банши. — Надигна се и допи халбата си. — Денят старее, а ние седим — каза, след като я остави на масата. — Ако ще излизате навън в дивото, би трябвало да го направите скоро. Ще отнеме време да се прехвърлят планините, дори и с въздушна кола, а не е разумно да се остава навън след стъмване.