Лейди Полунощ [bg]

Именно те бяха провели церемонията, превърнала Джулиън и Ема в парабатаи. Те присъстваха на бракосъчетанията на нефилимите, при раждането на децата им и при смъртта им. Всяко важно събитие в живота на ловците на сенки бе белязано от присъствието на Мълчалив брат.

Мислите на Ема се насочиха към единствения Мълчалив брат, който й беше симпатичен. Той и досега й липсваше понякога.

Изведнъж уличката бе обляна в светлина, сякаш бе ден. Ема примига и се обърна тъкмо навреме, за да види как един пикап се задава по нея. Той спря, без да угасва фаровете, и Даяна Рейбърн изскочи от мястото на шофьора.

Когато преди пет години Даяна бе дошла в Института, за да обучава децата, Ема си бе помислила, че тя е най-красивата жена, която бе виждала някога. Висока, стройна и елегантна, със сребриста татуировка на рибка кои, изпъкваща върху мургавата кожа на една от високите й скули, тя имаше кафяви очи със зелени пръски и точно в този момент те хвърляха ядовити искри. Носеше дълга до глезените черна рокля, която падаше на елегантни дипли около високото й тяло. Изглеждаше досущ като опасната римска богиня на лова, на която беше кръстена.

- Ема! Кристина! - Тя забърза към тях. - Какво се случи? Добре ли сте?

За миг Ема престана да гледа сърдито и се остави да я прегърнат с всички сили. Даяна беше прекалено млада, за да може Ема да гледа на нея като на своя майка, но може би -като на по-голяма сестра. Някой, който искаше да я закриля. Даяна я пусна и прегърна Кристина, която се стресна леко. Ема отдавна подозираше, че в дома на Кристина едва ли бе имало много прегръдки.

- Какво се случи? Защо се опитваш да прогориш дупка в брат Енох с погледа си?

- Бяхме на дежурство... - започна Ема.

- Видяхме един елф да краде от група хора - побърза да добави Кристина. - Аз го спрях и му наредих да си обърне джобовете...

- Елф? - Върху лицето на Даяна се появи безпокойство. - Ема, знаеш, че не бива да се изправяш срещу някой от тази раса, дори когато Кристина е с теб...

- И преди съм се била с елфи - заяви Ема и действително беше така. И тя, и Даяна се бяха били в Аликанте, когато тъмната армия на Себастиан ги беше нападнала. Улиците бяха пълни с елфически воини. Възрастните бяха събрали децата и ги бяха затворили в Залата на съглашението, където те трябваше да са на сигурно място. Само че елфите бяха разбили вратите...

Даяна беше там и покосявайки наляво и надясно със смъртоносния си меч, бе спасила десетки деца. Ема бе едно от тях. От този ден тя бе обикнала Даяна.

- Имах чувството, че се случва нещо по-сериозно и по-лошо - продължи тя, - така че проследих елфа, когато той побягна. Знам, че не биваше, но... се натъкнах на това тяло. Което е покрито със същите знаци, с които и телата на родителите ми. Същите знаци, Даяна.