![Борбата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/3/borbata-bg-download.jpg)
Борбата [bg]
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Дневниците на вампира #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321210
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Борбата [bg]». Краткое содержание книги:
— С нас са Мередит и Бони. Сега ще ти спусна въжето… освен ако Бони не успее да те изтегли догоре със силата на внушението. — Все още на колене, се извърна към Бони.
Тя го тупна по темето.
— Не се шегувай с това! Хайде, извади го!
— Да, мадам — отвърна Мат закачливо. — Стефан, ето, спускам го. Завържи го около кръста си.
— Добре — отвърна Стефан. Нямаше смисъл да казва, че пръстите му са вцепенени от студа, нито да се притеснява дали ще имат сили да го изтеглят. Просто нямаше друго спасение.
Следващите петнадесет минути бяха най-мъчителните за Елена. Четиримата напрегнаха всичките си сили до краен предел, за да изтеглят Стефан горе, макар че основният принос на Бони бе да повтаря: „Хайде, хайде“, когато поспираха, за да си поемат дъх. Най-после ръцете на Стефан се вкопчиха в ръба на мрачната дупка, а Мат се протегна, за да го прихване под мишниците.
В следващия миг Елена обви ръце около гърдите му. Разбра колко е зле по неестествената му неподвижност, по отпуснатото тяло. Беше използвал последните си сили, за да се измъкне от кладенеца. Ръцете му бяха окървавени, целите в рани. Но това, което най-много разтревожи Елена, бе, че тези ръце не отвърнаха на отчаяно страстната й прегръдка.
Когато го пусна и леко се отдръпна, за да го огледа, тя видя, че кожата му е бледа като восък, а под очите му има черни кръгове. Освен това беше толкова студен, че допирът до кожата му я изплаши.
Озърна се тревожно към спътниците си.
Мат сбърчи загрижено чело.
— По-добре веднага да го откараме в болницата. Трябва му лекар.
— Не! — Гласът беше слаб и прегракнал. Долетя от сгърчената фигура, която Елена още крепеше в ръцете си. Остави го да се поокопити, да надигне бавно глава. Зелените очи се приковаха върху нейните и тя видя изписаната в тях настойчивост.
— Не… никакви лекари. — Очите му направо изгаряха нейните. — Обещай ми… Елена.
Очите на Елена се замъглиха от напиращите сълзи.
— Обещавам — прошепна тя. После усети как рухна това, което досега го крепеше на крака — волята за живот и решителността. И той се строполи в безсъзнание в нозете й.
4
— Но той трябва да отиде на лекар. Има вид на умиращ! — извика Бони.
— Не може. Сега не мога да ви обясня. Трябва да го заведем в пансиона! Целият е мокър и тук съвсем ще измръзне. После ще си поговорим.
Пренасянето на Стефан през гората обаче не беше никак лесна задача. Той остана в безсъзнание и трябваше да го влачат със сетни усилия през тъмната гора. Когато най-после го замъкнаха до задната седалка на автомобила на Мат, всички бяха изподрани и изтощени, както и измокрени от допира с подгизналите му дрехи. Щом потеглиха към пансиона на госпожа Флауърс, Елена положи главата му в скута си. Мередит и Бони ги следваха с втория автомобил.
— В пансиона свети — каза Мат, като паркира пред голямата къща с ръждивочервеникава фасада. — Трябва да е будна. Но вратата вероятно е заключена.
Елена отпусна нежно главата на Стефан върху седалката и се измъкна от колата. Видя, че завесата на един от прозорците се дръпна. После забеляза как една глава надникна.
— Госпожо Флауърс! — провикна се тя и замаха с ръка. — Аз съм, Елена Гилбърт, госпожо Флауърс. Намерихме Стефан и сега трябва да го внесем вътре! Фигурата на прозореца обаче не помръдна, нито даде някакъв знак, че я е чула. Но Елена бе сигурна, че продължава да ги следи от прозореца на горния етаж.
— Госпожо Флауърс, водим Стефан — отново извика момичето и с жест посочи към колата зад гърба си. — Моля ви!
— Елена! Вратата е отключена! — извиси се гласът на Бони откъм входната врата. Елена отклони поглед от смълчаната фигура на прозореца. След малко пак вдигна очи към нея, но видя само спуснатата зад прозореца завеса, след което светлината в стаята на горния етаж угасна.
Това бе странно, но в момента Елена нямаше време, за да си блъска главата над тази загадка. Двете с Мередит помогнаха на Мат да вдигне Стефан от седалката и да го понесе по стъпалата пред входа на къщата.
Вътре царяха тишина и мрак. Елена насочи спътниците си към стълбището, което се намираше срещу входната врата и се изкачиха до площадката на втория етаж. Елена посочи на Бони да отвори вратата, приличаща на дрешник. Заизкачваха се по тясната и стръмна стълба.