Вътрешно разследване [bg]

Лидия за момент отвори широко очи от изненада, когато видя Демарко да седи в кабинета, но бързо се овладя, усмихна му се и се обърна към съпруга си.

— Извинявай, Пол. Не знаех, че имаш гости.

— Здравей — каза Морели на жена си. — Къде се губиш?

Морели зададе въпроса небрежно, но Демарко усети лека острота в тона му, като че ли се беше подразнил, че жена му е излизала или че не му е казала къде отива.

— А, бях на вечеря с една приятелка от едно време, от клуба в университета — каза Лидия. След това вяло вдигна юмрук във въздуха, измърмори „Напред, Алфа Пи!“ и отиде до един шкаф в далечния край на стаята. Когато го отвори, Демарко успя да види, че той всъщност представлява барче, пълно с бутилки, чаши и гарафи. — След минутка се махам, няма да ви преча — каза тя с гръб към мъжете, докато разглеждаше съдържанието на барчето. — Само ще си забъркам питие за ваната.

Демарко усещаше, че сенаторът е смутен от поведението на съпругата си. Една-две думи бе произнесла леко завалено, а когато се запъти към барчето, движенията й, бяха премерени, като че ли полагаше усилие да запази равновесие. Очевидно беше обърнала няколко питиета с бившата си състудентка и беше леко замаяна.

Бутилките в барчето силно издрънчаха, докато Лидия се мъчеше да открие тази, която търсеше. Здраво стиснала за гърлото едно шише с уиски, тя се обърна и отново се усмихна на Демарко.

— Няма ли да ме представиш на този привлекателен господин, Пол? — попита тя.

— О, разбира се — отвърна Морели. — Джо, това е съпругата ми Лидия. Лидия, това е Джо Демарко. Джо прави разследвания за Конгреса.

— Наистина ли? Нещо като частен детектив?

Бъроус се изсмя, тъй като най-вероятно предположи, че Лидия се шегува, но тя моментално го стрелна с поглед, който изтри усмивката от лицето му. Демарко беше забелязал, че когато влезе в стаята, тя не обърна никакво внимание на Бъроус, и съдейки по реакцията й на неговия коментар, беше очевидно, че не го харесва.

Демарко се почувства длъжен да отговори.

— Не, госпожо. Аз съм просто адвокат. Аз…

След това замълча. Не смяташе, че е уместно да обсъжда причината за посещението си със съпругата на сенатора, и Пол Морели, който веднага усети безпокойството му, се намеси:

— Джо просто разследва случай, който засяга един репортер, Лидия. Нищо значително.

Лидия повдигна едната си вежда.

— Е, щеше да е много по-интересно, ако беше от ония, печените частни детективи. Прилича на такъв.

— Лидия — каза Морели, чието търпение явно се изчерпваше, — трябва да…

— Добре. Изчезвам. Оставям ви да продължите с момчешките си занимания.

Докато минаваше през вратата, дясното й бедро леко закачи рамката на вратата и тя измърмори „Опа“.

Морели се загледа за момент през отворената врата, след което се обърна към Демарко.

— Предполагам, знаете какво се случи с нашата дъщеря, нашата Кейт. Това оказа ужасен ефект върху нас, особено върху Лидия. И двамата все още се възстановяваме.