Тя, която трябваше да умре [bg]

Накрая го откри до сцената, където Феликс, с нелепата си козя брадичка и смешния си смокинг, който му седеше като чувал, разговаряше по телефона. Изглеждаше обезпокоен и така и трябваше. Глупакът обеща, че няма какво да се обърка, а после цялото небе се стовари над главите им. Кузнецов му махна ядосано.

Феликс му направи знак да изчака, при което на Кузнецов му се прищя да го фрасне по мутрата или да разбие главата му в стената. Въпреки това реагира по съвсем различен начин, когато Феликс най-накрая се дотътри до него. Звучеше безпомощно.

– Чу ли коя песен звучеше?

– Чух – каза Феликс.

– Това означава, че някой външен човек знае.

– Така изглежда.

– Какво ще стане според теб?

– Не знам.

– Дали скоро ще има опит за изнудване?

Феликс мълчеше, прехапал устна. Кузнецов отправи празен поглед към улицата.

– Мисля, че трябва да се подготвим за нещо още по-лошо – каза Феликс.

Не говори така, помисли си Кузнецов. Не говори така.

– Защо? – попита той, като гласът му премина във фалцет.

– Богданов се обади току-що...

– Богданов?

– Човекът на Кира.

Кира. Прекрасната, отвратителна Кира. И тогава си спомни: именно с нея започна всичко, с красивото ѝ лице, което се разкриви в ужасна гримаса, с устата ѝ, която изкрещя „стреляйте, убийте“, и очите ѝ, които се насочиха към неясна човешка фигура до стената. В спомените му всичко това се сливаше с последвалата паника.

– Какво каза той?

– Каза, че знае кой ни е хакнал.

Електрически проблем, помисли си Кузнецов. Как, по дяволите, можа да изтърси такава глупост?

– Значи някой ни е хакнал?

– Така изглежда.

– Това няма как да стане. Шибан идиот, няма как да стане!

– Да, но този хакер...

– Какво за този хакер, мамка му?

– Изключително умела е.

– Значи е тя.

– Да, и изглежда, не се интересува от пари.

– А от какво тогава?

– Отмъщение – отвърна Феликс.

Кузнецов целият се разтрепери и удари Феликс по ченето, след което отиде да се напие с шампанско и водка.