Обявяването на лот № 49 [bg]

— Егати! — отбеляза някой. — Гугукат си!

Едипа извади зъби от Мецгър, огледа се и видя на вратата Майлс, момчето с бретона и мохеровия костюм, сега умножено по четири. Навярно това бяха „Параноиците“, рокгрупата, за която той спомена. Невъзможно бе да ги различи един от друг. Трима държаха електрически китари. Всички блещеха очи със зяпнали усти. Изникнаха и няколко момичешки лица, които надничаха изпод мишници и някъде отдолу, от нивото на колената.

— Това е перверзно! — подхвърли едно от момичетата.

— Вие от Лондон ли сте? — запита друго. — В Лондон тъй ли го правят?

Лакът изпълваше въздуха като мъгла, навсякъде по пода блещукаха парчета стъкло.

— Направо прелест! — обобщи едно момче с ключ в ръка и Едипа реши, че това е Майлс.

Сега вече напълно почтително, за всеобщо забавление, той започна да описва някаква оргия с участието на дресиран тюлен, малък автомобил с плъзгащ люк и двайсетлитров бидон с бъбречна лой.

— Положително нашето тук бледнее в сравнение с вашето прекарване — обобщи Едипа, която бе успяла да се преобърне. — Защо не излезете всички навън, а? Да ни попеете. Нали знаете, че тая работа не става без хубава музика. Направете ни серенада.

— Може би по-късно ще дойдете при нас в басейна? — срамежливо ги покани един от „Параноиците“.

— Зависи колко горещо ще стане тук, приятелчета — весело намигна Едипа.

След като включиха разклонители и кабели във всички възможни контакти в стаята и ги прекараха на сноп през прозореца, „Параноиците“ се изнизаха навън.