Обявяването на лот № 49 [bg]

— Да, наистина ви е напечено положението — измърмори загледаната в екрана Едипа, която усещаше топлото му бедро през неговите панталони и своите джинси.

След малко:

— Там горе са турците, на патрулни катери, с прожектори и картечници — прошепна той, наливайки още текила, без да сваля очи от подводничката, която се изпълваше с вода. — Искате ли да сложим бас какво ще стане по-нататък?

— Не, разбира се — отвърна Едипа. — Филмът е вече факт. — Безмълвна усмивка разтегли устните на Мецгър. — А това е просто една от безбройните ви прожекции.

— Но все пак вие не знаете — настоя Мецгър. — Не сте гледали филма.

От екрана зарева оглушителна реклама за цигари „Биконсфилд“, чиято привлекателна сила се заключаваше във филтъра им, направен от най-висококачествен костен въглен.

— Кости от какво? — недоумяваше Едипа.

— Инвърарити знаеше от какво. Той притежаваше петдесет и един процента от производството на филтъра.

— Разкажете ми по-подробно.

— Друг път. А сега е последната ви възможност за обзалагане. Ще успеят ли да изплуват или не?

Едипа се почувства пияна. Хрумна й, съвсем безпричинно, че в края на краищата юначното трио може и да не се отърве. Нямаше представа още колко ще продължи филмът. Погледна часовника си, но той бе спрял.

— Идиотска работа — въздъхна тя. — Ще отърват кожите, естествено.

— Откъде знаете?

— Всички такива филми завършват щастливо.

— Нима?

— Е, повечето.

— Това намалява вероятността — самодоволно отбеляза Мецгър.

— Тогава подскажете ми — рече тя, след като му хвърли бърз поглед през чашата.

— Ако ви подскажа, ще издам всичко.

— В такъв случай залагам една бутилка — извика тя, може би леко смутена. — Да кажем текила, става ли? Залагам бутилка текила за това, че не сте успели да изплавате. — Изпитваше чувството, че измъкват думите й насила.

— Че не съм успял… разсъждаваше Мецгър. — Още една бутилка и направо ще заспите — реши той. — Не.

— А на какво искаш да се обзаложим? — Едипа догаждаше на какво. Близо пет минути двамата не отместваха поглед един от друг, упорито, право в очите. Или поне така й се стори. Рекламите гърмяха една след друга от телевизора и раздразнението й прогресивно нарастваше. Навярно вече бе пияна, а може би просто очакваше с нетърпение да продължи филмът. — Добре тогава — отстъпи най-после тя, опитвайки да накара гласа си да прозвучи треперливо. — Да сложим бас на каквото пожелаеш, че няма да успеете да изплувате и всичките ще станете мърша за рибите там, на дъното на Дарданелите. Татенцето, кучето и ти.