Паяжината на Шарлот
- Автор: Уайт Элвин Брукс
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Паяжината на Шарлот». Краткое содержание книги:
— Да те убият. Да те превърнат в бекон и шунка — продължи старата овца. — Почти всички прасета биват убивани от стопаните си щом дойде студеното време. Съвсем обичайно е да те убият по Коледа. Всички са в заговора — Ларви, Зукерман, дори Джон Арабъл.
— Мистър Арабъл? Бащата на Фърн?
— Разбира се. Когато се коли прасе, всеки помага. Аз съм стара овца и виждам това всяка година. Цялата тая работа, по един и същи начин, година след година. Арабъл идва с неговата двуцевка и стреля…
— Спри! — изквича Уилбър. — Не искам да умра! Някой да ме спаси! Спасете ме!
Фърн бе готова да скочи, когато се чу глас.
— Тихо, Уилбър! — каза Шарлот, която бе слушала целия този ужасен разговор.
— Не мога тихо! — пищеше Уилбър и тичаше насам-натам като обезумял. — Не искам да бъда убит! Не искам да умра! Вярно ли е това, което казва старата овца, Шарлот? Вярно ли е, че ще ме убият когато дойде студеното време?
— Ами, старата овца е в тая ферма от доста време — каза Шарлот, подръпвайки замислено крайчетата на мрежата си. — Виждала е много пролетни прасета да идват и да си отиват. Ако тя казва, че планират да те убият, аз съм убедена, че е вярно. Това също така е и най-мръсният номер, за който съм чувала. Какво ли не са способни да измислят хората!
Уилбър избухна в сълзи.
— Не искам да умра — стенеше той. — Искам да остана жив, точно тук в моята удобна купчина тор, с всичките си приятели около мен. Искам да вдишвам прекрасния въздух и да лежа под прекрасното слънце.
— Със сигурност вдигаш прекрасен шум — каза рязко старата овца.
— Не искам да умирам! — изпищя Уилбър и се хвърли с рев на земята.
— Няма да умреш! — отсече Шарлот.
— Какво? Наистина ли? Кои ще ме спаси?
— Аз — каза Шарлот.
— Как? — попита Уилбър.
— Това вече предстои да се обмисли. Но аз ще те спася и искам незабавно да се успокоиш. Държиш се като бебе. Спри да ревеш! Не понасям истерии.
Глава 8
Разговор у дома
В неделя сутринта мисис Арабъл, мистър Арабъл и Фърн седяха на масата за закуска в кухнята. Ейвъри беше приключил със закуската и се бе качил горе за прашката си.
— Знаете ли, че гъсетата на чичо Хоумър се излюпиха? — попита Фърн.
— Колко са? — попита мистър Арабъл.
— Седем — отвърна Фърн. — Имаше осем яйца, но едното не се излюпи и гъската каза на Темпълтън, че не го иска вече и той го взе.
— Гъската направи какво? — попита мистър Арабъл, гледайки дъщеря си учудено и разтревожено.
— Каза на Темпълтън, че няма нужда от яйцето — отговори Фърн.
— Кои е Темпълтън? — попита мисис Арабъл.
— Той е плъх. Никой от нас не го харесва особено.
— Кои са „нас“? — попита мистър Арабъл.
— О, всички във фермата. Уилбър, овцете и кравите, и гъската, и гъсокът, и гъсетата, и Шарлот, и аз.
— Шарлот? — попита мисис Арабъл. — Коя е Шарлот?
— Тя е най-добрата приятелка на Уилбър. Тя е удивително умна.
— Как изглежда? — попита мистър Уилбър.
— Ами… — замисли се Фърн — има осем крака. Мисля, че всички паяци имат по осем крака.
— Шарлот е паяк? — учуди се майка й.
Фърн кимна:
— Голям сив паяк. Има паяжина точно над вратата на Уилбър. Тя хваща мухи и изпива кръвта им. Уилбър я обожава.
— Наистина ли? — каза замислено мисис Арабъл.
Тя гледаше Фърн загрижено и притеснено.
— О, да, Уилбър обожава Шарлот — каза Фърн. — И знаете ли какво каза Шарлот, когато се появиха гъсетата?
— Нямам ни най-малка представа — каза мистър Арабъл. — Разкажи ни.
— Когато първото гъсе подаде глава изпод перушината на гъската, аз седях на моето столче в ъгъла, а Шарлот беше на паяжината си. Тя изнесе реч. Каза: „Убедена съм, че всеки един от нас ще приеме с радост и задоволство новината, че след четири седмици упоритост, усилия и търпение от страна на нашата приятелка — гъската, дойде време тя да ни докаже, че всичко това е било оправдано и има какво да ни покаже“. Не намирате ли, че това са доста приятни думи и беше много мило от нейна страна да ги каже?
— Да, така е — съгласи се мисис Арабъл. — А сега, Фърн, е време да се приготвиш за неделното училище. Кажи и на Ейвъри да се приготви, а после може да ни разкажеш малко повече за това, какво става във фермата на чичо ти Хоумър. Ти не прекарваш ли прекалено много време там? Ходиш почти всеки следобед, нали?