Понедельник начинается в субботу

В това време комендантът успя да прелисти цялата папка и с печален глас съобщи, че за даденото дело не е постъпвала никаква заявка. Заврънкулкис тутакси заяви, че протестира, и цитира онзи параграф от инструкцията, от които следваше, че всяка рационализация без утилизация е нонсенс и може да бъде призната за действителна само условно. Головодов започна да крещи, че тия номера няма да минат, че той не желае да получава парите си даром и не ще позволи на коменданта да захвърли на кучетата четири часа от работното време. Лавър Федотович одобрително продуха цигарата си и Головодов се развилия като хала.

— Ами ако излезе, че старецът е роднина на моя Бабкин? — изрева той. — Как така няма заявки? Трябва да има заявките! Я го вижте само колко е напет! Каква самобитна и интересна фигура! Можем ли да подмятаме такива старци?

— Обществеността няма да ни позволи да подмятаме старците — подхвърли Лавър Федотович. — И обществеността ще бъде права.

— Тъкмо това именно! — внезапно изкряска Избегало. — Именно обществеността! И именно няма да позволи! Че как така няма да има заявки, другарю Зъбко? Откъде накъде няма да ги има? — Той скочи от мястото си и връхлетя като ястреб върху планината от книжа пред коменданта. — Нямало да ги има! — мърмореше той. — Това какво е? Птеродактил обикновен… Добре… А това? Кутията на Пандора! Ето на, да не би това да не е кутия… Какво значение има дали е на Пандора или на Машкин?… Та в края на краищата това си е чист формалитет… Или тази например: Дървеница Говоряща… Има ли значение дали е говоряща, пишеща или печатаща… А!!! Как така нямало заявки, другарю Зъбко? А това какво е? Черна кутия! Има значи заявчица за Черна кутия, а вие ни разправяте, че нямало!

Вцепених се.

— Чакайте малко! — казах, но никой не ме слушаше.

— Та това не е Черната кутия! — крещеше комендантът, притиснал ръка до сърцето си. — Черната кутия се води на съвсем друг номер!

— Как така да не е черна? — изрева в отговор Избегало, като сграбчи изтъркания черен капак на „Ремингтъна“. — Че каква е тогава тази кутия според вас? Да не е зелена, а? Или бяла? Дезинформация ще ни подхвърляте, обществените старци ще подмятате!

Оправдавайки се, комендантът изкряка, че, разбира се, това също е черна кутия, не е нито зелена, нито бяла, а явно е черна, ама не е онази кутия; онази черна кутия се води по дело номер деветстотин и седмо и за нея има заявка, ето на, от другаря Александър Иванович Привалов, току-що днес беше получена, а тази черна кутия не е никаква кутия, ами евристична машина и тя се води по дело номер четиридесет и второ, и заявки за нея няма. Избегало ревна, че нямало какво тука… такова… да се жонглира с цифри и да се подмятат старците; черното си е черно, то не може да бъде нито бяло, нито зелено, и няма какво тука, значи, да се насажда махизъм и всякакъв там емпириокритицизъм, а нека другарите членове на авторитетната Тройка лично да видят и да кажат черна ли е тази кутия или, да речем, зелена. Головодов крещеше нещо за Бабкин, Заврънкулкис изискваше да не се отклоняват от инструкцията, Едик с удоволствие викаше: „Долу!“, а аз само повтарях като развалена грамофонна плоча: „Моята Черна кутия всъщност не е кутия… Моята Черна кутия всъщност не е кутия…“