Понедельник начинается в субботу

Избегало заговори.

— Такова… — каза той. — Неудобно може да се получи, Лавър Федотович. Все пак нали суизан рекомандатьор сьо нобъл виьо3. Ще тръгнат приказки… такова… шуробаджанащина, ще рекат, протексион… А между другото случаят е ясен, достойнствата са налице, рационализацията… такова… беше осъществена в хода на експеримента… Не бих искал да се излага на опасност доброто начинание, да се убива инициативата. Как ще бъде по-добре? По-добре ще бъде, ако експертизата я направи незаинтересовано лице… такова значи… странично. Ето тук, сред представителите отдолу забелязвам другаря Александър Иванович Привалов… (Трепнах.) Той е компетентен другар по електронните машини. И не е заинтересован. Нека той да я направи. Предполагам, че така тя ще бъде с по-голяма стойност.

Лавър Федотович взе бинокъла и започна по ред да ни оглежда. Живналият Едик умоляващо прошепна: „Хайде, Саша! Дай им да разберат! Та това е чудесна възможност!“

— Имам предложение — каза Заврънкулкис — да помолим другаря представител отдолу да окаже съдействие в работата на Тройката.

Лавър Федотович сложи бинокъла настрана и си даде съгласието. Сега всички гледаха мен. Естествено за нищо на света нямаше да се забъркам в тази история, ако не беше старецът. Сьо нобъл виьо толкова жалостиво мигаше на парцали със зачервените си клепачи и целият му вид така явно обещаваше до края на живота си да се моли на господа за мен, че не издържах, станах и се приближих до машината. Дядката радостно ми се усмихваше. Огледах агрегата и казах:

— Е, добре… Налице е пишеща машина „Ремингтън“, произведена в хиляда деветстотин и шеста година и сравнително добре запазена. Шрифтът е от преди революцията и също е в добро състояние. — Мярнах умоляващия поглед на старчето; въздъхнах и щракнах це-ка ключето. — Накратко казано, за съжаление в тази печатаща конструкция няма нищо ново. Има само много стари…

— Вътри! — изчурулика дядката. — Погледнете вътри, дето са анализаторът и мислителят…

— Анализатор — казах аз. — Никакъв анализатор няма. Има токоизправител, серийно производство, също доста стар. Неонова лампа — обикновена. Це-ка ключе. Хубаво це-ка ключе, ново. Така-а… Налице е и захранващ кабел. Много хубав захранващ кабел, съвсем нов… И това май е всичко.

— А изводът ви? — живо се осведоми Заврънкулкис.

Едик ми кимна насърчително и аз му дадох да разбере, че ще се постарая.

— Изводът е — казах, — че в описаната машина „Ремингтън“, към която са добавени токоизправител, неонова лампа, це-ка ключе и захранващ кабел, няма нищо необяснимо.

— А аз? — изписка старецът.

Едик ми показа как трябва да му духна под опашката, но не можех да направя това.

— Ама то се знае… — замънках. — Извършена е огромна работа… (Едик се хвана за главата.) Естествено, разбирам… намеренията са добри… (Едик ме изгледа с презрение.) Ама наистина — казах аз, — човекът се е постарал… наистина не бива така…