Планетата на Шекспир
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануел Икономов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Планетата на Шекспир». Краткое содержание книги:
— При такъв подход — каза Никодим — щяхте да остарявате с всяка година. Да не са съвсем млади, но и да не са твърде възрастни бе един от факторите при подбора на екипажите. Не би имало особен смисъл да се изпращат старчета. А в студения сън вие не остарявахте. Времето нямаше значение за вас, защото при студения сън времето е без значение. По начина, по който се постъпи, екипажите бяха поставени в готовност, като способностите и възможностите им не се намаляваха с времето, необходимо да се отстранят други технически грешки. Корабите можеха да тръгнат и веднага след замразяването ви, но след петдесет години шансовете на корабите и вашите собствени шансове бяха значително повишени. Системите за поддържане на живота на мозъците бяха усъвършенствани до такава стенен, каквато се смяташе за невъзможна преди петдесет години, връзката между мозъците и кораба бе направена по-ефикасна, чувствителна и почти безотказна. Системите за студения сън бяха подобрени.
— Чувствата ми по този въпрос са раздвоени — рече Хортън. — Струва ми се обаче, че това няма никакво значение лично за мен. Ако човек не може да изживее живота си в собственото си време, предполагам, че става несъществено кога ще го изживее. Това, за което съжалявам, е, че съм останал сам. Между Хелън и мен имаше нещо, а харесвах и другите двама. Също така мисля, че имам някаква вина за това, че те умряха, а аз оживях. Казваш, че си ми спасил живота, защото съм бил в камера номер едно. Ако аз не бях в нея, някой от останалите би живял, а аз щях да съм мъртъв сега.
— Не трябва да изпитвате никаква вина — обърна се към него Никодим. — Ако някой трябва да се чувства виновен, това съм аз, но аз нямам чувство за вина, защото разумът ми казва, че съм действал според възможностите си при съвременната технология. Но вие — вие не сте част от това. Вие не сте направили нищо, не сте участвали във взимането на никакво решение.
— Да. знам. Но дори и така не мога да избегна мисълта…
— Изяжте си супата — прекъсна го Никодим. — Печеното изстива.
Хортън глътна една лъжица от супата.
— Вкусна е — рече той.
— Разбира се. Казах ви, че мога да бъда майстор-готвач.
— Можеш да бъдеш — повтори Хортън. — Странен начин на изразяване. Или си готвач, или не си. Но казваш, че можеш да бъдеш. Така отговори и на въпроса, дали си инженер. Не че си такъв, а че можеш да бъдеш такъв. Струва ми се, приятелю, че можеш да бъдеш много неща. Преди малко намекна, че си също и добър техник по студения сън.
— Но начинът, по който се изразявам, е съвсем точен — възрази Никодим. — Точно така е. В момента съм готвач и мога да бъда инженер или математик, или астроном, или геолог…
— Не е необходимо ти да си геолог. Аз съм геологът на тази експедиция. Хелън бе биолог и химик.
— Някой ден — каза Никодим — може да има нужда от двама геолози.
— Това е смешно — рече Хортън. — Няма човек или робот, който да владее толкова много неща, колкото казваш, че си или можеш да владееш. Ще са необходими години обучение и докато учиш всяка нова специалност или дисциплина, ще губиш част от предишните си знания. Освен това ти си просто робот-помощник, който изобщо не е специализиран. Нека да погледнем нещата капацитетът на мозъка ти е малък и системата ти за реакции е сравнително нечувствителна. Кораба каза, че си бил избран именно заради простото ти устройство — защото твърде малко неща биха могли да ти се развалят.
— Всичко това наистина е вярно — съгласи се Никодим. — Аз съм това, което казвате. Машина за изпълнение на поръчки, за вдигане на предмети и за още малко неща. Капацитетът на мозъка ми е малък. Но когато имаш два мозъка или три…
Хортън изпусна лъжицата си на масата.
— Ти си луд! — извика той. — Никой няма два мозъка.
— Аз имам — отвърна спокойно Никодим. — Точно в момента имам два мозъка — стария стандартен глупав мозък на робот и мозъка на готвач, а ако искам, мога да добавя още един мозък, въпреки че не знам какъв вид мозък би допълнил този на готвач. Може би мозък на диетолог, макар в набора да няма такъв вид мозък.
Хортън се овладя с усилие.
— Нека да започнем отначало — рече той. — Нека да тръгнем от прости неща и да вървим бавно и ясно, така че глупавият ми човешки мозък да може да следи какво казваш.
— Това бяха онези петдесет години — обясни Никодим.