Лотарията [The Winner - bg]

Лу Ан се надвеси над него.

— Ако пак ми погодиш такава гадост, Дуейн, да знаеш, ще ти го откъсна и ще го пусна в тоалетната!

— Смахната! — изхленчи той през кръвта, шуртяща от устата му, стиснал с ръце слабините си.

Тя се пресегна рязко и здраво стисна лицето му.

— Ти си смахнат, ако си въобразяваш, че ще търпя това.

— Не сме женени.

— Така е, но живеем заедно. Имаме дете. И караваната е толкова твоя, колкото и моя.

— Шърли не значи нищо за мен. Какво ти пука? — Той я гледаше, все още притискащ интимните си части, а в очите му бяха изскочили сълзи.

— Тая дебелана ще иде да го разправи и във фризьорския салон, и в закусвалнята и аз ще изляза най-голямата загубенячка.

— Не биваше да ме оставяш тая сутрин — оплака се той и с мъка се надигна от пода. — За всичко ти си виновна. Тя дойде да види теб. Е, какво да направя аз?

— Не знам, Дуейн. Би могъл да й предложиш чаша кафе вместо оная си работа.

— Никак не ми е добре, мила, честно. — Той се опря на стената.

Тя грубо го отмести от пътя си, за да иде да види Лиса.

— Най-добрата новина, която чух днес. След минута отново мина край него и започна да смъква чаршафите от леглото.

Дуейн я гледаше намусено от прага.

— Хвърли ги, ако щеш, ти си ги купувала. Тя му отвърна, без да го поглежда:

— Ще ги занеса при Уонда да ги изпера. Няма да хвърлям пари на вятъра за това, че ти се търкаляш с уличници.

Когато повдигна дюшека, й се мярна нещо зелено. Тя го отмести от рамката, после се обърна към Дуейн.

— Какво е това?

Той я изгледа кисело, приближи се, взе пачката пари и ги пъхна в хартиен плик, който взе от нощното шкафче.

— Да кажем, че съм ги спечелил от лотарията — отвърна й нахално.

Тя замръзна, сякаш й бяха ударили шамар. За миг й се стори, че ще припадне. Нима наистина Дуейн стоеше зад всичко това? Заедно ли действаха с Джаксън? Не можеше да си представи по-несъвместими партньори. Не беше възможно. Бързо се съвзе и скръсти ръце.

— Я стига глупости. Откъде ги взе, Дуейн?

— Да речем, че са добра причина да бъдеш мила с мен и да си държиш устата затворена.

Тя гневно го изблъска от стаята и заключи вратата. Смени си дрехите с джинси, тениска и гуменки и набързо прибра малко багаж в една чанта. Когато отключи вратата, Дуейн не беше мръднал. Тя взе от банята Лиса и стиснала в другата ръка мръсните чаршафи и чантата, се отправи към външната врата.

— Къде отиваш, Лу Ан?

— Не е твоя работа.

— Колко време смяташ да се цупиш? Аз не ти се разсърдих, задето ме изрита в топките, нали? Дори вече го забравих, ако искаш да знаеш.

Тя се извърна за секунда.

— Дуейн, ти трябва да си най-тъпото същество на тази земя.

— Аха, така ли било? А ти за коя се мислиш? За принцеса Даяна? Че ако не бях аз, нямаше да има къде да живеете с Лиса. Аз те прибрах, иначе щеше да си на улицата. — Той запали нова цигара, но предпазливо застана далеч от досега на юмрука й. Хвърли изгорялата клечка на овехтелия килим. — Вместо да ми се мръщиш непрекъснато, да беше опитала да си по-добра с мен. — Размаха хартиения плик с парите. — Там, откъдето дойдоха тия, има още много, малката. Няма да живея дълго в тая дупка. И няма да търпя гадости нито от теб, нито от никой друг. Чуваш ли ме?