Черен лед
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черен лед». Краткое содержание книги:
Милиардерът Палмър Лойд решава да се сдобие с това чудо — колосален метеорит, най-големият и най-странният, намиран някога на планетата — за да украси с него грандиозния си частен музей. За да постигне своето, той е готов да плати всякаква цена — от милиони долари, до човешки живот.
Но да се пренесе такава чудовищна тежест до другия край на света е задача на самата граница с невъзможното. Шефът на екипа — Глин, не е свикнал да разчита на късмета и не признава отстъпление — двойната осигуровка е негов железен принцип, а безпощадното преследване на целта — стил на мислене и действие.
Взети са предвид всички възможни ходове, събран е екип годен да отговори на свръхвисоки изисквания — научни, психологически и физически, на хората са обещани огромни пари и слава, а досиетата им са проучени до последната буква. Но въпреки всички осигуровки… планът не сработва, на крачка от осъществяването на великата мечта. Пред прага на Антарктика, сграбчени в мъртвата хватка на ледения ад, авантюристите се сблъскват с ужасяващата загадка за произхода и същността на своята находка. Това е мистерията, която трябва да решат, ако искат да оцелеят. Но пътят към спасението е преграден от разочарования, страх, предателства и смърт — стената от черен лед между човешкото достойнство и гибелта.
Той посочи с ръка Глин.
— Сам, това е мистър Ели Глин, президент на „Ефективни инженерни решения, инк.“ Не се оставяй това скучновато име да те подведе. Мистър Глин се е специализирал в такива неща, като например изваждането на потънали нацистки подводници, пълни със злато, с разследване на причините за взривяването на космическите совалки — все уникални инженерни проблеми и анализиране на големи провали.
— Интересна работа — отбеляза Макфарлън.
Лойд кимна.
— Обикновено обаче ЕИР излиза на сцената след събитието. След като нещата са се прецакали. — Вулгарната думичка, произнесена бавно и отчетливо, увисна във въздуха. — Аз обаче я наемам да ми помогне, за да съм сигурен, че точно тази определена задача няма да се прецака. И тази задача, господа, ни е събрала днес заедно тук.
Той посочи към заседателната маса.
— Сам, бих искал да разкажеш на мистър Глин какво си открил, след като прегледа данните през последните няколко дни.
— Веднага ли? — попита Макфарлън.
Чувстваше се необичайно нервен.
— А кога?
Макфарлън хвърли поглед към масата, поколеба се за миг, после заговори:
— Това, с което разполагаме тук, са геофизични данни за необичаен обект на един от островите от архипелага Хорн в Чили.
Глин му кимна окуражително.
— Мистър Лойд ме помоли да ги анализирам. Отпървом данните изглеждаха… невероятни. Досущ както тази томографска разпечатка.
Той я взе, погледна я и я пусна отново на масата. Погледът му пробяга по другите бумаги, а гласът му пресекна.
Лойд се прокашля. Сам все още бе твърде потресен от всичко това: щеше да му бъде необходима помощ. Обърна се към Глин:
— Може би ще е най-добре аз да ви информирам, за да ускорим нещата. Един от нашите съгледвачи попаднал на търговец на електронна техника в Пунта Аренас, Чили. Опитвал се да продаде ръждясал електромагнитен томографски сонар. Това е изследователски уред, използван в минното инженерство, произведен тук, в Щатите, от „Де Уитър индъстриз.“ Бил открит заедно с торба камъни и някакви книжа, близо до тленните останки на някакъв изследовател на отдалечен и безлюден остров близо до нос Хорн. Следвайки импулса си, моят съгледвач купил всичко това. Когато разгледал по-внимателно книжата — онези, които могъл да разчете — той открил, че принадлежат на мъж на име Нестор Масънкей.
Погледът на Лойд се плъзна към заседателната маса.
— Преди да намери смъртта си на острова, Масънкей бе планетарен геолог. По-точно казано — търсач на метеорити. И допреди около две години — партньор на Сам Макфарлън.
Видя как раменете на Макфарлън сякаш се вдървиха.
— Когато нашият съгледвач разбрал това, изпрати всичко тук за анализ. Във флопидисковото устройство на томографския сонар имаше заседнала дискета. Един от нашите техници успя да извлече данните от нея. Неколцина от хората ми ги анализираха, но те се оказаха твърде голяма хапка за тях, та да могат да ги осмислят напълно. Ето защо наехме Сам.
Макфарлън отгърна първата страница и мина на втората, после пак се върна на първата.
— Отначало си помислих, че Нестор е забравил да калибрира машината си. Но после видях и останалите данни.
Той пусна разпечатката, след това избута двата омачкани листа настрани с бавно, почти благоговейно движение. Започна да рови из пръснатите книжа и извади друг лист.
— Не изпратихме експедиция на място — продължи Лойд, отново обръщайки се към Глин, — защото последното нещо, което бихме искали, е да привлечем ненужно внимание. Но поръчахме прелитане над острова. И върху този лист, който Сам сега държи, са данните, получени от спътника LOG II — нискоорбиталният сателит за геоложки изследвания.
Макфарлън внимателно остави листа с данните.
— Беше ми много трудно да повярвам на всичко това — рече най-накрая той. — Четох ги десетки пъти. Но няма начин да ги отхвърля. А те означават само едно нещо.
— И то е?
Тонът на Глин бе спокоен, окуражаващ, но без да съдържа и следа от любопитство.
— Мисля, че знам какво е търсел Нестор.
Лойд изчака. Знаеше какво щеше да каже Макфарлън. Но искаше да го чуе отново.
— Това е най-големият метеорит на света.
Лойд разцъфна в усмивка.
— Кажи на мистър Глин колко голям, Сам.
Макфарлън се прокашля.
— Най-големият метеорит, открит досега на земята, е Анигито, и се намира в Нюйоркския музей. Тежи шейсет и един тона. А този тежи четири хиляди тона. И това е абсолютният минимум.