Войната на Либърти
- Автор: Груб Джеф
- Серия: StarCraft #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светослав Ковачев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на Либърти». Краткое содержание книги:
— Господин Либърти, стига толкова въпроси за днес. — Мръщенето се увеличи, но Майк не обърна внимание на предупреждението.
— Не, тук нещо не е наред. Погледнете доклада за пораженията. — Майк посочи към един от мониторите на техниците. — Те са изпържили цяла планета, но на някои места е по-дълбоко, отколкото на други. Всеки по-голям човешки град, да, но вижте. — Майк махна с ръка към стената с данни. — Има поразени зони от другата страна на планетата, които са твърде далеч от всяко известно ни човешко поселище. Сигурен съм. Преди малко го проверих в архивите.
— Казах, че стига толкова, господинчо. Протосите ни създават далеч по-големи проблеми от тези, с каква точност си подбират целите.
Лицето на Майк грейна, когато той направи връзката някъде дълбоко в съзнанието си.
— А откъде сме взели името „Протоси“, полковник? Ние ли сме го измислили или те?
— Господин Либърти! — Червенина започваше да обагря лицето на Дюк.
— И ако те самите се наричат така, тогава ние откъде сме го научили? Предварително ли сме го знаели? Или пък те са изпратили предупреждение преди да нападнат? — Репортерът вече повишаваше глас, както би направил срещу някой лицемерен кандидат в регионалните междинни избори.
— Лейтенант Суолоу! — Дюк сдъвка заповедта.
— Да, сър? — Поредното идеално отдаване на чест.
— Изведете господин Либърти от мостика! Веднага!
Майк стисна здраво перилата и с двете си ръце. Една превързана ръка, обвита в метал, се уви около кръста му. Майк вече крещеше:
— По дяволите, Дюк, ти знаеш повече, отколкото си признаваш. Тая работа вони чак до небесата.
— Казах веднага, лейтенант! — изръмжа Дюк.
— Насам, сър — каза Суолоу, откопчи ръцете на Майк и вдигна репортера във въздуха. Понесла своя трофей, тя се отправи към асансьора.
Майкъл Либърти напусна мостика, продължавайки да вика въпроси с цяло гърло. Последното, което той чу преди вратите да се затворят с плъзгане, бе полковник Дюк, който заповяда да осъществят комуникационна връзка с колониалната магистратура на Мар Сара.
ГЛАВА 4
ДОЛУ НА МАР САРА
Във всяка война съществува един период от време между първия удар и втория. Това е момент на затишие, на почти пълно спокойствие, когато осъзнаването на случилото се достига до съзнанието и всеки има усещането, че знае какво ще последва. Някои се подготвят за бягство. Други се подготвят да отвърнат на удара. Но никой не помръдва. Не още.
Това е идеалното време, момента, в който хвърлената топка е на върха на своята парабола. Действието е било предприето, но за един замръзнал миг, всичко се движи и същевременно всичко е в покой.
И тук се намесват онези тъпаци, които не могат да оставят нещата да се развиват от само себе си. Топката започва да пада надолу, вторият удар е нанесен и всички ние потъваме във водовъртежа.