Войната на Либърти

— Имаме визуален контакт — обяви техникът. — Пускам го на екрана.

Главният екран проблесна и разкри рояк светулки сред нощното небе. Те изглеждаха почти красиви на фона на тъмнината. След това Майк осъзна, че те бяха стотици и че това бяха само главните кораби. По-дребни мушици танцуваха около тях.

— Влязохме ли в обхват за излитане на Райфовете? — попита полковникът.

— Две минути до целта — отвърна техникът.

— Излитане при първа възможност.

Майк си пое дълбоко въздух и му се дощя все пак да се беше включил в тренировките с бойните костюми.

Дори от толкова далечно разстояние, корабите на Протосите притежаваха форма и ясни очертания. Най-големите от тях бяха колосални цилиндрични творения, подобни по вид на блестящи цепелини. Те бяха заобиколени от гладни молци и Майк осъзна, че това бяха техните изтребители, техните еквиваленти на Райфовете А-17, които сега се намираха в хангарите, в очакване да се приближат до обхват за нанасяне на удар. Други златни кораби танцуваха измежду по-грамадните транспортьори.

След това, пред погледа на Майк, един от големите кораби сякаш се разтвори. Видя се едно проблясване на светлина, приглушено пламтене и после той бе изчезнал. В следващият миг имаше ново проблясване и ново изчезване.

— Сър — каза техникът, — аномалните данни се губят.

— Маскировъчна технология? — попита полковникът.

Майк се изтърва и каза:

— В такъв мащаб?

— Проверявам. — Огромна пауза, дълбока като пропаст. — Не. Изглежда, че те се обвиват в някаква форма на подпространствено поле. Те се оттеглят.

Пред погледа на Майк, все повече кораби проблясваха и изчезваха. Огромните транспортьори с техните рояци от по-дребни кораби, по-малките златни съдове, всички те се изпаряваха като призрачните феи при пукването на зората.

Призрачни феи, които можеха да изгорят една планета до течното й ядро, напомни си Майк.

Полковникът си позволи една усмивка.

— Добре. Те се страхуват от нас. Отбой за всички постове, но да останат под тревога, в случай, че това е някакъв номер.

Майк поклати глава.

— Това не се връзва. Те притежават достатъчно мощ да изпържат цяла планета. Защо ще се страхуват от нас?

— Очевидно е — отвърна полковникът. — Те са я изразходвали. Нямат достатъчно сили, за да влязат в бой с нас.

— Ние сме само с един кораб — поклати разгневено глава Майк. — А там имаше десетки от техните.

— Страхуват се, че ще получим евентуални подкрепления.

— Не, не. Тук става нещо. Това не е нормално човешко поведение.

— Ние не сме изправени срещу човеци — каза намръщено Дюк. — Виж им само огневата мощ.

— Именно. Тези Протоси ни превъзхождат и по брой, и по огнева мощ, но ние ги обръщаме в бягство. А и защо са дошли тук все пак?