Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Той осъзна, че Дорс от известно време говори нещо за маневрите във Висшия съвет, а той не е чул нито дума. Тя знаеше как да се оправя с неизбежните журналисти или как да отговаря на обаждания — всичко. Напоследък всеки напираше да го съветва…
Хари привърши закуската си, пийна каф и се почувства готов да посрещне деня като матист, а не като министър.
— Напомня ми за една приказка на майка ми. Как можеш да разсмееш Господ?
Дорс го погледна неразбиращо, загубила за миг концентрация.
— Как да… о, това шега ли е?
— Обясняваш му плановете си.
Тя се разсмя звънко.
Щом излязоха от апартамента, онези от специалните войски отново им се лепнаха. Хари чувстваше, че няма нужда от тях; Дорс му стигаше. Но едва ли би могъл да го обясни на имперските чиновници. На горния и долния етаж също имаше войници от специалните войски — пълен защитен екран. Хари помаха на приятелите си, които видя, докато пресичаше двора на Стрилинг, но присъствието на войниците ги респектираше, за да си поговорят.
Имаше доста работа в Математическия факултет, но последва инстинкта си и първо направи изчисленията си. Бързо извади идеите си от бележника на нощната масичка и се втренчи в драскулките, като разсеяно си драскаше във въздуха и разбъркваше символи като в тенджера със супа повече от час.
През юношеството му строгото обучение в училище го бе накарало да мисли, че математиката е просто блаженство с особен вид дребни подробности, познаване на нещата, един вид висша нумизматика. Учиш релации и теореми и после ги съчетаваш.
Бавно-бавно успя да прозре издигащите се над всяка дисциплина структури. Огромни пространства се съчетаваха с живописните изгледи на топологията до дребните сложности на диференциалите или мудните стилове на теорията на числата до плаващите пясъци на груповия анализ. Едва тогава успя да види математиката като пейзаж, територия, из която умът да се скита и да изследва.
За да премине през тези обширни пространства, той работеше в умствено време — дълги отрязъци от непрекъснато течение, когато успяваше да се концентрира изцяло върху задачите и да ги фиксира като мухи в безвременен кехлибар, да ги обръща и на тази, и на онази страна под внимателния си поглед, докато издадат тайните си.
Телефони, хора, политика — всички тези неща съществуваха в реалното време, спъваха потока на мисълта му, убиваха умственото време. Така че той остави Юго, Дорс и другите да отблъскват атаките на света цяла сутрин.
Но днес самият Юго наруши концентрацията му.
— Само моментче — рече той, щом се промъкна през пращящото поле на вратата. — Този документ нормален ли ти се вижда?
Двамата с Юго бяха разработили правдоподобно прикритие за един психоисторически проект. Те редовно публикуваха изследвания върху нелинейния анализ на „социалните буци и възли“ — подобласт с уважавана и безинтересна история. Техният анализ се отнасяше до подгрупи и фракции на Трантор и от време на време и на други светове.
Макар и да бе прекарал има-няма час, без да мисли за психоистория, той не искаше това да бъде шаблон за собствения му поглед към света. Нищо, вкоренено в конкретна личност, не би могло да опише ордата светци и негодници, които човешката история разкриваше. Човек трябваше да гледа възможно най-надалеч.
— Виж — Юго накара редовете от знаци и символи на холоекрана на Хари да се смесят. — Направих целия анализ на далитската криза. Спретнато, както го обичаш, а?
— Ъ-ъ… каква е тая далитска криза?
Юго изпадна в дълбока изненада.
— Не сме представени!
— Ти живееш в Стрилинг.
— Щом си се родил далит, цял живот си далит. Както и вие от Хеликал.
— Хеликон. Разбрах — нямате достатъчно делегати в Низшия съвет, така ли?
— Нито пък във Висшия!
— Законите позволяват…
— Те са остарели.
— Далитите получават пропорционален дял…
— А съседите ни — ратананите и кипоните — кроят планове срещу нас.
— Как така?
— Има далити в много други сектори. Тях никой не ги представлява.
— За вас се застъпва нашият Стрилингски…
— Виж, Хари, ти си хеликалец. Няма как да го разбереш. Много сектори са просто места, където се спи. А Дал е народ.
— Законите установяват правила за настаняване на отделни субкултури, етнически малцинства…
— Законите не ги бива за нищо.
По щръкналата челюст на Юго Хари разбра, че това не е тема за изискан дебат. Той поназнайваше нещо за бавно натрупващата се конституционна криза. Законите бяха поддържали равновесие на силите хилядолетия наред, но само чрез обновяване и адаптация. Сега май от това не бе останало почти нищо.