Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Не съм склонна да споря, академик професор Селдън.
Хари излезе от транса си. Дорс отметна завивките и той огледа възхитено дългите й стройни крака. Бе изваяна с цел сила и скорост, но тези качества се сливаха в приятно съчетание от повърхности, пружиниращи при докосване, податливи, ала устойчиви. Усети как предишното настроение го напуска и го обзема…
— Да, време за тялото. Склонна си към разни други неща.
— Ученият винаги ще даде най-добра и подробна дефиниция.
В топлото и опияняващо боричкане, което последва, имаше смях, внезапна страст и — което беше най-хубаво — никакво време за мислене. Той знаеше, че тъкмо това му трябва след вчерашното напрежение — а Дорс го знаеше още по-добре.
Излезе от вапориума и ноздрите му се изпълниха с мирис на каф и закуска, вече поднесена от автоматите. Новините трепкаха на отсрещната стена, но той почти не им обърна внимание. Дорс излезе от своя вапориум, оправи косата си и се втренчи в стената.
— Във Висшия съвет май са се запънали още по-яко — отбеляза тя. — Отложили са ритуалното търсене на повече средства в полза на спорове за суверенността на Секторите. Ако далитите…
— Недей преди да съм поел известно количество калории.
— Но ти трябва да следиш тъкмо тези неща!
— Не и преди да ми се наложи.
— Знаеш, че не искам да се захващаш с нищо опасно, но точно сега да не обръщаш никакво внимание, е глупаво.
— Маневри — кой ще е отгоре, кой отдолу. Спести ми го. Фактите мога да посрещам лице в лице.
— Много обичаш фактите, а?
— Разбира се.
— Те могат да бъдат груби.
— Понякога разполагаме единствено с тях. — Той се замисли, после стисна ръката й. — Фактите и любовта.
— Любовта също е факт.
— Моята е. Огромната популярност на развлекателните произведения, посветени на любовното чувство, предполага, че за повечето хора любовта не е факт, а цел.
— Хипотеза, както казвате вие, матистите.
— Съгласен. „Предположение“, ако трябва да бъдем точни.
— Опазил ни Бог от точността.
Той изведнъж я сграбчи в прегръдките си, стисна задника й и с известно усилие, което се помъчи да прикрие, я вдигна.
— Но това — това е факт.
— Леле-леле — тя го целуна страстно. — Този човек не бил само разум.
Докато дъвчеше закуската си, той бе победен от изкусителната, мултичувствена новина. Бе израсъл във ферма и обичаше обилните закуски. Дорс хапна едва-едва — нейните религии близнаци, казваше тя, били гимнастиката и Хари Селдън — първата служела да запази силите й за втората. Той превключи собствената си половина от стената на дребните сделки на пазара и намери там по-добра индикация за положението в Трантор от гръмогласните дрънканици във Висшия съвет.
Като матист обичаше да следи детайлите. Но след пет минути плисна тъжно по масата.
— Хората са загубили здравия си разум. Никакъв Първи министър не може да ги предпази от собственото им невежество.
— Моя грижа е аз да те пазя от тях.
Хари угаси холоекрана си и се вгледа в нейния — живописно триизмерно изображение на фракциите във Висшия съвет. Червени линии свързваха тези фракции със съюзниците им в Низшия съвет — объркващо змийско гнездо.
— Според теб тая работа с Първия министър няма да стане, нали?
— Може и да стане.
— Те са абсолютно прави — нямам нужните качества.
— Клеон да не би да ги има?
— Е, той не е имал избор.
— Отклоняваш въпроса.
— Точно така — Хари дояде пържолата си и се захвана със суфлето от яйца и кухили. Беше спал цяла нощ с включена електростимулация за подобряване на мускулния тонус и това го бе накарало да огладнее като вълк. Плюс прекрасния факт, че Дорс гледаше на секса като на възможност да потренира.
— Предполагам, че настоящата ти стратегия е най-добра — замислено рече Дорс. — Остани си матист на гордо разстояние от крамолите.
— Точно така. Никой не убива хора, които не притежават власт.
— Но „изтриват“ онези, които могат да застанат на пътя им към придобиването на власт.
Хари мразеше да мисли за подобни неща рано сутрин. Той задълба в суфлето. Сред вкусовия букет, разработен специално да отговаря на собствените му изтънчени предпочитания, лесно бе да забрави, че манофактурумът произвеждаше храната им от отпадъци. Яйца, никога непознали птичи корем. Месото излизаше без кожа и кости, без лой и мазнина. Морковите пристигаха без листа. Манфаковете за храна бяха деликатно настроени да възпроизвеждат всякакви вкусове и бяха лишени само от способността да изработят истински жив морков. Маловажният въпрос дали суфлето му имаше вкус на истинско суфле, сготвено от превъзходен готвач, губеше всякакво значение в сравнение с факта, че вкусът харесваше именно на него — единствената публика, която имаше значение.