Мексикански разбойници
- Автор: Эмар Густав
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мексикански разбойници». Краткое содержание книги:
— Нали ви казах да не отваряте църквата?
— Точно тъй, отче.
— Тогава защо не само я отворихте, но и звънихте за молитва?
— Преди час сте изпратили да ми кажат да ударя камбаната.
— Аз?
— Да, вие, отче.
— Кого изпратих при вас?
— Сеньор кмета.
— Дон Рамон Очоа?
— Да, отче. Дойде при мен тук, в църквата, и ми предаде вашата заповед. Смеех ли да не се подчиня?
Линарес разбра, че няма да може нищо да научи, и наведе глава. Какво можеше да стори? Явно бе, че пазачът бе съучастник на дон Рамон. Но защо се бърка в това кметът? Какво замисля той?
Отецът коленичи пред олтаря и отпусна глава.
— О, боже, виж сърцето ми! — зашепна той. — Помогни ми да посоча истината на тези заблудени хора и ако е необходимо, готов съм да жертвам живота си за тяхното спасение.
Започна четенето на молитвите. Свещеникът тръгна напред, като се мъчеше да изглежда спокоен. Около амвона бе застанал човек с мрачно лице, със смел поглед, насочен към отеца. Когато свещеникът се намери пред дон Рамон, той му препречи пътя.
— Назад — сурово викна той на отеца. — Днес няма да четете молитви. Аз ще заема вашето място.
— Вие, дон Рамон? — извика силно изненадан Линарес, като отстъпи пред своя бивш приятел. — Нещастнико! Какво мислите да правите?
— Ще изпълня дълга си! — смело отвърна алкадът. — Стига сме навеждали глави пред нашите жестоки тирани. Часът за отмъщение е настъпил!
— Тук не е място за такива възвания! — тъжно отвърна отецът! — Забравяте ли, че се намирате в божия дом?
— Млъкнете! — викна алкадът. — Вие, свещеникът на тоя град, се осмелявате да говорите тъй! Не бихте искали да предадете борците за нашата свобода на врага, нали?
Ужасен от това тежко обвинение, отецът отстъпи няколко крачки назад.
Богомолците се развълнуваха и отвред се понесоха проклятия. Алкадът се качи на амвона, а свещеникът, притиснат от тълпата, напразно се опитваше да си пробие път.
— Братя! — извика с треперещ глас алкадът, обръщайки се към тълпата, която развълнувана се трупаше около него. — Толкова ли сте слаби, за да търпите жестоката тирания на проклетите испанци? Безмилостният враг без съд убиваше вашите роднини и приятели! Жените и дъщерите ви ги заплашва позор. Te ще станат жертва на победителя, с тях ще се гаврят пияните войници! А вие, вие със страх навеждате глави пред вашите врагове и се унижавате пред тях! Гняв завладя индианците и ги наелектризира.
— Не го слушайте — извика с развълнуван глас отец Линарес. — Не го слушайте, братя мои! Този човек ви мами, той и себе си лъже, като иска да ви подтикне към бунт. Не победа, а смърт ви чака, ако тръгнете с него!
Гневният шум на тълпата прекъсна свещеника. Скоро той зарида и се строполи на плочите. Думите му нямаше да бъдат чути. Той бе победен.
Алкадът се усмихна и вдигна ръка.
Шумът затихна и настъпи дълбока тишина.
— Няма ли сред вас силни и смели хора — добави дон Рамон, — които да се пожертват за свободата на своите братя? А? Тежко на оная страна, където мъжете са негодни да отмъстят за поруганата си чест. Такава страна е недостойна за свобода, щом като не може да я извоюва!
Страхотен шум се разнесе, чуха се викове, ридания и закани.
— Прощавайте! — викна алкадът. — Време е да си тръгна.
— Не, не! Ще останете с нас! Какво ще правим без нашия алкад? — чу се отвсякъде.
— Не — решително отвърна той. — Кой ще ми гарантира, че утре, след като мине първата възбуда, страхът няма да ви завладее отново?
— Не, вие сте наш водач и ние сме готови всички да умрем заедно с вас — извикаха индианците.
В тоя момент отец Линарес се изскубна от ръцете на тълпата, хвърли се към амвона и застана до алкада.
— Братя! — извика отецът. — В името на бога ви моля да ме изслушате! Аз съм вашият свещеник — вашият духовен баща. И аз обичам отечеството си, и аз желая свободата му. Но не с убийства и нещастия да я добием. Оставете, нека други да ви защитят.
Виковете на разярената тълпа накараха свещеника да млъкне.
Индианците уловиха свещеника и въпреки съпротивата му го затвориха в страничната стая.
Дон Рамон с презрителна усмивка наблюдаваше тази сцена.
Намесата на Линарес още повече засили успеха на алкада.
Когато тълпата се успокои, дон Рамон отново проговори:
— И тъй, обещавате ли, че ще ми се подчинявате?
— Да! Да! — зарева тълпата.
— Закълнете се! — извика той, като посочи разпятието.
Индианците, произнасящи клетва, не вдигат дясната си ръка нагоре като европейците. Te коленичиха и като устремиха очи към разпятието, скръстиха големите пръсти на ръцете си. Тази клетва е най-свята и никой индианец не се опитва да я наруши.