Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
Още преди това, през април 1935 г., Канарис изпраща в някои от най-важните страни срупа свои хора за създаване на резиденции. В Северна и Централна Америка с такава задача е изпратен кадровият разузнавач Херман Менцел, назначен по-късно за началник на военноморското разузнаване в отдел I. Той пристига в Америка с дипломатически паспорт на името па Е. Дерп.
Невероятно, но факт: всичко това е осъществено от Канарис през първите осем месеца от поемането на работата в абвера. Внезапно контраразузнавателните служби на различни страни се сблъскват с една или друга форма на германската подривна дейност. Това говори за появата на ново ръководство в абвера. Германска агентура действува в Австрия, Чехословакия, Югосла-вия, Швейцария, в балканските страни, във Финландия, дори в Етиопия и Япония, а особена активност проявява в Полша, Франция, Холандия, Белгия и Люксембург.
Но навсякъде, където действува, работата й носи следите на прибързаност, на повърхностна подготовка и недостатъчно премислена система за внедряване на агенти. През този начален период на дейността на новия абвер агентите на Канарис още нямат достатъчно опит и бързо се провалят. В Белгия от април до декември 1935 г. са изловели 10 германски шпиони; в Англия за първи път след Първата световна война разобличават крупен германски агент; във Франция, която е буквално наводнена от германска агентура, през първите десет месеца на 1935 г. се провалят 21 агенти. Един от тях например е хванат и момента, когато измъква от сейфа във военното летище в Брон, край Лион, плановете за противовъздушна отбрана; друг е заловен, когато фотографирва укрепленията в Мец; други двама — когато тарашуват в документите на един военен лагер; една келнерка в Страсбург — когато разпитва войници за някои тайни, свързани с отбраната; двама във Вердюн — в момент на предаване през нощта на шифровани съобщения с помощта на фенерче.
В началото на септември Канарис, по това време вече с адмиралски чин, се среща в Мюнхен с началника на италианското военно разузнаване генерал Марио Роата и се договаря с него за най-тясно сътрудничество против общите потенциални противници. След завръщането си в Берлин Канарис, макар по всякакъв начин да хвали Роата и готовността му да сътрудничи с германците, веднага заповядва на полковник Пикенброк незабавно да създаде резиденция в Рим, да я комплектува е най-квалифицирани и опитни разузнавачи и да пристъпи към завербуване на агентура, за да държи постоянно италианците под наблюдение. Договорът за сътрудничеството на абвера с италианското разузнаване е подписан и започва да действува много преди Хитлер и Мусолини да сключат пакта за създаване на оста „Берлин—Рим“.
Още преди да се върне от Мюнхен в Берлин, Канарис отива в Берхтесгаден на най-важната за него среща, откак е постъпил на новата си работа. Той отива да докладва на Хитлер за своите постижения и да получи указания за по-нататъшната си дейност.
Операция „Секс“
Хитлер и Канарис се познават от по-рано, но този разговор насаме е първият, откакто Канарнс е възглавил абвера. Хитлер проявява към него подчертано бла-горазположение, тъй като Канарис прекрасно знае как да угоди на фюрера: за тази цел той трябва да му съобщава само онова, което на него му се иска да чуе, и обещава да допълва докладите си с тъй наречената „допълнителна информация“, получавана чрез секретната служба на адмирала, Още тогава Хитлер предпочита чуждестранната информация на Канарис като по-инте-ресна и интригуваща от докладите на германските посланици. Посланиците обикновено включват в докладите си само онова, което според тях не предизвиква никакви съмнения и което са готови да отстояват. Канарис обаче не е свързан с такава традиция и с подобни ограничения и затова неговата информация носи по-остър характер, изобилствува с пикантни сплетни и подробности от частния живот на едно или друго интересно лице, което, разбира се, липсва в анализа на скучните събития, изложени с високопарен дипломатически стил.
Продължавайки да угодничи на Хитлер, Канарис му заявява, че го е помолил за тази среща не само за да му представи подробен отчет за работата си, но най-вече за да чуе лично от фюрера за плановете му и да научи къде може да му потрябва помощта на верноподанния абвер.
Хитлер съобщава на Канарис за набелязаното завладяване на Австрия и Канарис бърза да го увери, че неговата служба активно действува в тази насока. Един от ръководителите на австрийското разузнаване — Ер-вин фон Лахоузен — бил завербуван от него и изпълнявал задачи, насочени против правителството на Австрия. Когато започва да говори за свободния град Данциг и „полския коридор“, Хитлер ги нарича „нетърпима аномалия“. Канарис му отговаря, че той работи и по този въпрос, както и по въпроса за Судетската област в Чехословакия. Той вече е завербувал за агент на абвера водача на судетските немци Конрад Хенлайн.