Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
— Холографно сираче съм аз, клетият, уважаеми мъдрецо. Имам си само един родител, ето този… — след миг колебание драконът все пак си пречупи хатъра и реши да оправдае похвалата за възпитанието си — …този почтен господин до мен. Роди ме неговото въображение. Ама после той забрави за полагащата ми се бащина обич и ме запокити вдън гори — сам да се оправям. И труповете, с които са осеяни тилилейските тресавища, красноречиво свидетелстват, колко добре съм се справял.
— Смятам, че дори да послъгва, този наш гост изобщо не е за Речния свят, колеги — побърза да заключи върхът на Кьолнската катедрала. — Ако го снабдим с ново тяло и го изпратим там, както си му е редът, кой знае колко пакости ще стори. Бая работа ще отвори на колежката от Лоното на живота. Много материал ще похаби. По-добре е да решим дали да го изпроводим на Майстора в Цеха за рециклиране на герои, или временно да го задържим при нас, за да държим под око този буен младеж, докато разберем дали пък не е достоен по празниците да вкуси от плода на Дървото на Живота.
Триглавото, опашато съзвездие безмълвно връхлетя върху полумесеца и околността се озари от буйна им любовна страст. Катедралният връх неохотно се приближи и дискретно попълни бройката в шведската тройка. Неведомите закони в граничния район многократно усилиха повелята на Златната рибка. Всички вече май бяха готови да лижат краката на дракона.
„Изглежда и в околностите на Нищото консенсусът се постига в леглото, скъпи! — достигна до Хък стаената мисъл на лъвицата. — Пък и тук май е все едно дали кихаш или се любиш, защото и в двата случая няма начин да се пръкне потомство. Постой. Не мисли изобщо, скъпи, докато не те науча как можем да общуваме, без всички ахмаци наоколо да си тикат носа в нашите работи.“
Хък използва суматохата около сексуалната оргия в чест на дракона, за да опита с обходна маневра да преодолее противника. Щом се поотдалечи обаче, митницата тутакси започна да избледнява. Очертанията й затрептяха и взеха да се размиват като химера, а мракът се сгъсти като петмез. Нямаше смисъл да търси заобиколни пътища към Нищото. Явно митницата се крепеше само в мислите на своите служители, а обитателите на граничния район не пропускаха никого към Нищото. Налагаше се да стисне зъби и да мине през процедурата.
Опашатото съзвездие най-сетне се измъкна от прегръдките на по-възрастните си колегите и насочи вниманието си към самозванеца, който доскоро имаше претенции да й бъде дядо, но в името на любовта се бе отрекъл от рода си:
— Скъпи Трифон Страшни, аз, Церберина, служител от трета смяна на Митническата служба към Библиотеката, съгласно член 999, алинея първа от Правилника за прилагане на Закона за приобщаване на героите към живота, те моля да прекрачиш прага и да заемеш полагащото ти се място сред нас.
Драконът много си падаше по всичко, което му се полага. Той бе готов да напълни холографния си стомах и с гайки, ако някой му кажеше, че са включени в разкладката за деня. Така че сега без никакви колебания мигом се озова от другата страна на невидимата и доскоро непристъпна гранична бразда до свойта Церберина. Военният паритет драстично бе нарушен. Сега противникът двойно превишаваше малката, но спретната армия на Хък и Ана-Мария. „Хък, разбра ли вече къде сме попаднали? — развълнувано му прошепна лъвицата. — Тия побърканяци наричат своя свят Библиотеката?!“
— Божичко, та тука бъка от царски палати! Където и да погледнеш, все дворец виждаш — шашна се драконът.
— Защото така ти се иска, драги ми Трифончо — смъмри го на глас Ана-Мария. — В този свят виждаш само онова, което ти се иска да видиш. Не си мисли…
— Уважаема госпожо! — любезно, но строго я прекъсна астрологическата илюстрация и подхвана отново служебните си задължения, като не пропускаше нежно да отърква триглавата си аура в оглупелия от любов дракон. — Време е да започнем проверката на вашия багаж. Бихте ли ми обяснили произхода на Златната клонка, която, признавам, ви придава толкова елегантен вид?
— Доколкото знам, мило създание, Златната клонка принадлежи на твоя свят. Аз съм само нейна приносителка и съм обвързана със свещен обет да я върна на законните й собственици. Надявам се, че този отговор ви задоволява. Или държите да научите подробностите?
— Да разбирам ли, госпожо, че нямате нищо против да ви я конфискуваме?
— Да, мила Церберина. Жалко, че традицията изисква, онзи, който има претенции към Златната клонка, да ги докаже. Той трябва да влезе в смъртен двубой с мен и да ме убие, за да я получи… Или пък да умре. А както виждате, мила, аз все още съм жива и здрава, пък от всички досегашни претенденти няма и помен. Какво да се прави, като все слабоватички ми се падат?