Калаф и Турандот (Персийска приказка)
- Автор: Райнов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Калаф и Турандот (Персийска приказка)». Краткое содержание книги:
Тогава княгинята станала отведнъж и рекла:
— Добре, княже, щом предпочиташ смъртта пред своето спасение, аз нямам вече работа тук.
И си отишла.
На сутринта дошли отново шестимата мандарини да отведат Калаф при царя. Когато минавали през двора с двете редици от войници, князът нито се озъртал, нито мислел да се пази от нападение, а вървял като човек, който е решил да умре, и дори се чудел защо убийците му още се бавят.
Той стигнал до чертога на държавния съвет, дето се били събрали вече мандарините, учените и философите, без да го нападне някой.
„Изглежда — казал си Калаф на ума, — че княгинята е заповядала да ме убият тук, пред всички.“
И той почнал да се оглежда, за да разбере къде може да са се скрили убийците. Но никого не видял. И никой не го нападнал.
„Навярно — помислил той, — аз ще бъда убит, след като дойдат царят и Турандот.“
Отворила се вътрешната врата. Царят и княгинята влезли и заели местата си. След като им били отдадени установените почести, станал мандаринът на правосъдието и запитал Калаф и Турандот помнят ли какво са обещали прежния ден. И двамата потвърдили, че помнят.
След това взел думата царят. Уверен, че дъщеря му не ще отговори на въпроса, който й бил задал князът, той решил да я отърве от посрамване.
— Дъще — рекъл, — ти поиска вчера да ти се даде срок от един ден, за да си помислиш. Тоя срок ти се даде. Ако досега не си намислила нищо, и цяла година да мислиш, пак нищо не ще измислиш. Па и да си намислила, не ще ли е по-добре, ако се съгласиш да се омъжиш за тоя превъзходен момък? Направи това поне от обич към мене! Князът е достоен да бъде твой съпруг и мой наследник. Никой по-добре от него не би управлявал Китай след моята смърт.
— Господарю — казала спокойно Турандот, — отде ти е влязло в ума, че не ще мога да отговоря на въпроса, който ми зададе князът? Толкова глупава ли ти се струвам? Та мигар е мъчно да се отговори на такъв въпрос? Ако вчера поисках отсрочка, то не беше, защото не можех да отговоря, а по съвсем друга причина. Както и да е, днес съм готова да отговарям на всички въпроси, които ще ми зададат.
— Добре, княгиньо — рекъл Калаф. — Аз те запитах как се казва оня княз, който, след като е прекарал и глад, и жажда, и премеждия, на прага на гроба е стоял и е просил, за да се нахрани, в тоя миг се намира на върха на славата и на радостта си?
— Тоя княз — отвърнала Турандот, — се казва Калаф. Той е син на Тимур-Таш.
Като чул името си, Калаф побледнял. Очите му се премрежили. Той паднал без съзнание.
Мандарините се хвърлили към него. Сам богдиханът слязъл от престола и се затекъл към княза. Почнали да свестяват припадналия.
Когато дошъл на себе си, Калаф казал на Турандот:
— Хубава княгиньо, имаш грешка. Ти не отговори право. Синът на Тимур-Таш не се намира ни на върха на славата, ни на радостта си. Напротив, той е обзет от смущение и от дълбока скръб.
Като помълчал малко, за да си поеме дъха, Калаф продължил:
— Той не скърби за това, че са узнали името му. Нему е известно как е узнато. Но му е мъчно, че онази, която обича, си е послужила с шпиони, за да намери отговора на въпроса. От друга страна, гризе го съмнение дали онази, която е обикнал, заслужава това или не. Трябва ли да я обича той, ако тя го мрази и желае смъртта му? Повтарям, княгиньо: ти не отговори точно на въпроса ми.
Турандот възразила:
— Вярно е, княже, че ти сега не си на върха ни на славата, ни на радостта си, но не беше ли вярно това за вчера, когато ми зададе въпроса? Недей хитрува! Вместо да обясняваш, че уж отговорът бил узнат с шпионство, я си признай, че губиш всякакви права над Турандот.
Калаф казал:
— Щом в това царство е позволено истината да се узнава чрез измама, признавам си, че губя правата, за които е дума.
Тия думи направили тежко впечатление на всички присъствуващи. Никой от тях освен княгинята не знаел за какво шпионство и за каква измама приказва князът. Турандот побързала да прекъсне всякакви по-нататъшни разпитвания.
Тя рекла на княза:
— Ти си призна, че нямаш вече право да ме искаш за съпруга. Но аз дължа да кажа на всички събрани тук, че днес не мисля, както мислех вчера. Приятелската обич на моя баща към тебе, твоята смелост и честност, както и обичта ти към мене ме карат да се съглася да ти стана съпруга.
При тия думи хиляди одобрителни викове огласили чертога. И мандарините, и учените, и философите изръкопляскали от радост. Царят прегърнал дъщеря си и я целунал:
— Драго ми е, дъще, че си се променила. Аз много се боях да не би омразата ти към мъжете да убие моята надежда да видя синове от своята кръв. Слава Богу, че сега вече ти успя да се привържеш към един момък, който напълно заслужава това. Народът ще забрави многото отсечени глави. Вие двама ще заживеете щастливо. Но я ми кажи как успя да отгатнеш името на княза, когото не познаваше? С магия ли?