Малко момче в безпътица

Той улови Брени за ръката и го изведе от мансардата.

— А сега слез долу да се измиеш добре, пък после ще отидем да я видим. Хайде да видим чистото ти, усмихнато личице и бодър поглед.

Леля Хилда и леля Нели го чакаха на долния етаж. Те го целунаха, а леля Хилда, подавайки му най-хубавия и най-ароматен сапун, каза: „Горкото момченце!“ Леля Нели извади празничния му костюм и си послужи със собствения гребен и собствената си четка, за да очисти праха и паяжините от косата му.

А след това, когато придоби чист и спретнат вид, леля Хилда рече:

— Майка ти е в гостната, миличък. Сега леглото й е долу, а ти можеш да се настаниш самичък в малкия кабинет до стаята й. За да ти е по-лесно да се грижиш за нея. И занапред ще се храните винаги заедно.

— А след няколко седмици — вметна леля Нели, опитвайки се безуспешно да се покаже весела, — когато майка ти се пооправи, ще има нужда да й буташ количката. Тъй че в крайна сметка няма да отидеш следващия срок на пансион…

После д-р Бери го въведе в гостната, където до прозореца беше поставено леглото на майка му. Тя лежеше на него, крехка и красива; копринената коса обграждаше лицето й.

— Е, ето ви новия болногледач, мисис Фостър.

Брени пристъпи към леглото на майка си и улови нежната ръка, която тя му протегна. Дълго се гледаха в очите, като влюбени.

— Брени — прошепна тя. — Ох, Брени, миличък…

Когато докторът си излезе, останаха така, с преплетени пръсти. Навън валеше ситен сняг и през отворената врата Брени виждаше леглото си в малката стая, приготвена за него. Дори гореше огън.