Намисли си число
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Намисли си число». Краткое содержание книги:
Гърни все още не казваше нищо.
— Знаеш ли какво е да не можеш да си спомниш въобще сто, а може би дори двеста нощи от живота си? — Мелъри поклати глава в явно удивление пред собственото си безразсъдство. — Единственото нещо, което знам за тези нощи, е, че съм бил достатъчно пиян — и достатъчно луд — да направя всичко. Това прави алкохолът — когато пиеш толкова, колкото пиех аз, той ти отнема страха от последствията. Възприятията ти се изопачават, забраните падат, паметта се изключва и започваш да действаш според моментния си подтик — инстинкт без задръжки. — Той замлъкна.
— Какво предполагаш, че може да си сторил по време на някоя от тези черни дупки, когато си губил паметта си?
Мелъри го зяпаше.
— Всичко! Господи, нали точно това е проблемът — абсолютно всичко!
Гърни си помисли, че той изглежда като човек, току-що открил, че тропическият рай на мечтите му, в който е инвестирал всичките си средства, гъмжи от скорпиони.
— Какво искаш да направя за теб?
— Всъщност не знам. Надявах се на някакво разрешение в стил Шерлок Холмс и край — мистерията е разбулена, авторът на писмата — разкрит и обезвреден.
— За теб е много по-лесно да предположиш каква е причината за всичко това, отколкото за мен.
Мелъри за пореден път поклати глава. След това очите му се разшириха от крехка надежда:
— Възможно ли е наистина да е шега?
— Ако е така, то тя е твърде жестока — отсъди Гърни. — Какво друго ти хрумва?
— Изнудване? Подателят знае нещо ужасно, нещо, което не мога да си спомня? И тези 289,87 долара са само първата вноска?
Гърни кимна, без това реално да изразява съгласие.
— Други възможности?
— Отмъщение? За нещо ужасно, което съм извършил — обаче не искат пари, а искат… — Думите му трогателно заглъхнаха.
— И няма нищо конкретно, за чието извършване да си спомняш, което би оправдало подобен отклик?
— Не. Казах ти. Нищо, което да помня.
— Добре, вярвам ти. Но предвид обстоятелствата, струва си да обмислиш няколко елементарни въпроса. Просто ги запиши така, както ти ги задавам, отнеси си ги вкъщи, помисли над тях през следващите двайсет и четири часа и виж какво ще се сетиш.
Мелъри отвори елегантното си куфарче и извади от него малък бележник с кожена подвързия и писалка „Монблан“.
— Искам да направиш няколко отделни списъка — толкова пълни, колкото успееш. Съгласен ли си? Първи списък: възможни врагове от служебната или професионалната ти сфера — хора, с които си имал някакви сериозни сблъсъци по повод пари, договори, обещания, постове, репутация. Втори списък: неразрешени лични конфликти — бивши приятели, бивши любовници, партньори в каквото и да било, взаимоотношенията с които са завършили зле. Трети списък: пряко застрашаващи те лица — хора, които са ти отправяли някакви обвинения или са те заплашвали. Четвърти списък: неуравновесени лица — хора, с които си се занимавал и които са били неустойчиви психически или въобще разстроени по някакъв начин. Пети списък: всички от миналото ти, с които си се сблъсквал напоследък, независимо от това колко невинна или случайна е изглеждала срещата ви. Шести списък: всички връзки, които имаш с хора, живеещи в или около Уичърли — тъй като това е мястото, където се намира пощенската кутия на Х. Арибда и откъдето са пощенските марки на пликовете.
Докато диктуваше въпросите си, наблюдаваше Мелъри. Той само клатеше глава, като че искаше да подчертае, че му е абсолютно невъзможно да си спомни каквито и да било имена, отговарящи на горните условия.
— Знам колко е трудно — увери го Гърни с бащинска загриженост, — но е наложително да се свърши. Междувременно остави писмата при мен. Ще ги огледам по-внимателно. Но не забравяй — не съм частен детектив и вероятно ще се окаже, че не мога да ти помогна кой знае колко.
Мелъри мрачно се взираше в ръцете си.
— Като изключим изготвянето на тези списъци, има ли нещо друго, което аз самият да сторя?
— Добър въпрос. Ти сещаш ли се за нещо?
— Ами… може би с известно насочване от твоя страна ще успея да издиря този господин Арибда от Уичърли, Кънектикът, или да получа някаква информация за него.
— Ако под „издиря“ имаш предвид да се добереш до домашния му адрес чрез този на пощенската кутия, да знаеш, че от пощата няма да ти го дадат. От полицията могат да го изискат, само че ти не желаеш да ги замесваш. Би могъл да провериш в интернет, обаче доникъде няма да стигнеш така, защото името най-вероятно е измислено. Той сам казва в бележката, че не под това име го познаваш. — Гърни замълча. — Само че тази работа с чека е странна, не си ли съгласен?