Окото на тигъра
- Автор: Смит Уилбур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ленко Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на тигъра». Краткое содержание книги:
Той обикновено пътува от ноември до февруари, често прекарвайки месец на ски в Швейцария, или се отдава на риболов в Австралия и Нова Зеландия. През лятната си почивка посещава места с толкова различна природа, каквито са Аляска и дивите райони на Африка. Към хората и първичния живот на родния си континент проявява постоянен интерес, силно отразен в романите му.
Женен е за Даниел, на която е посветил последните си деветнадесет книги.
Но ако питаха мен, той беше най-подходящият за заеманата длъжност.
— Добре — съгласих се аз, обръщайки се към Матерсън. — Но се страхувам, че това, което искате от мен, ще ви струва още по двеста и петдесет долара на ден — заради риска.
— Подозирах, че ще поискате още — тихо каза той.
Направих завой и насочих „Танцуващата“ към прозрачните води в Падината на стридите.
Утрото бе ясно, с отлична видимост, а от неподвижните облаци високо в небето се процеждаха дълги струйки в ослепително бяло, бележещи точно местоположението на всяка група островчета.
Тържественият ход на понеслите се през океана пасатни ветрове спираше пред издигащия се като крепост африкански континент, където силата им утихваше. Приближавахме се към крайбрежния проток, където яростта на вятъра бе най-силна, а бледозелената вода потъмняваше от мощните му пориви, вдигащи по повърхността й белите гребени на вълните. „Танцуващата“ умираше за тия води, защото тук можеше да се мята на воля и да подскача нависоко.
— Търсите ли нещо по-точно, или просто наблюдавате? — небрежно попитах аз и Джими се извърна, готов да ми каже всичко. Целият беше настръхнал от вълнение, а сивите му очи святкаха, докато се готвеше да заговори.
— Просто наблюдаваме — изпревари го Матерсън с глас, в който се усещаше недвусмислено предупреждение, и Джими затвори устата си.
— Познавам добре тукашните води. Знам всеки остров и всеки риф. Бих могъл да ви спестя доста време — а и малко пари.
— Много мило от ваша страна — поблагодари ми Матерсън с нескрита ирония. — Но мисля, че ще се справим.
— Парите са си ваши — свих рамене аз, а Матерсън погледна към Джими, кимна с глава да го последва и тръгна към каютата. Двамата застанаха до перилата на кърмата и Матерсън му заговори приглушено, но доста настоятелно в продължение на две минути. Видях, че Джими силно почервеня, а изразът му на смущение премина в хлапашко цупене, от което заключих, че го хокат по въпроса за секретността и сигурността.
Когато се върна на мостика, той кипеше от гняв и за първи път забелязах колко волева брадичка има. Реших, че не е само едно хубаво момче.
Следвайки очевидно заповедите на Матерсън, биячът Гътри излезе от каютата и обърна с лице към мостика големия тапициран стол. Разположи се на него, но дори и в спокойно положение в израза му се усещаше нескрита жестокост като у полегнал леопард. Загледа се към нас, провесил единия си крак върху страничната облегалка и сгънал в скута си лененото сако, в чийто джоб имаше нещо тежко.
„Голяма веселба, няма що“, подсмихнах се аз и поведох „Танцуващата“ между островите, промъквайки се по бистрите зелени води, под чиято повърхност се спотайваха мрачно рифовете, приличащи на зли чудовища. Посипаните с коралови песъчинки острови се белееха ослепително като снежни преспи, а над красящата ги тъмнозелена растителност се извисяваха изящните стебла на палмите, чиито върхове се поклащаха от слабите напъни на пасата.
Денят ми се стори много дълъг, докато криволичехме напосоки, а аз се опитвах да разгадая каква е целта на експедицията. Но Джими стискаше мрачно устни, все още измъчван от укорите на Матерсън. От време на време ми казваше да променя курса, след като му показвах къде се намираме върху голямата флотска карта, която измъкна от торбата си.
Въпреки че върху картата му нямаше нищо отбелязано, след като я разгледах тайничко, успях да разбера, че за нас представлява интерес районът от петнайсет до трийсет мили северно от река Ровума и на около шестнайсет мили навътре в морето. Район, в който имаше може би триста острова, вариращи по големина от няколко акра до десетки квадратни мили — доста огромна купа сено, в която трябваше да намерим неговата игла.
Чувствах се напълно добре, че мога да стоя на мостика на „Танцуващата“ и да се плъзгам безшумно по морските вълни, усещайки под себе си моята любимка и наблюдавайки оживлението на морските животни и птици.
Скалпът на седящия на стола Майк Гътри бе започнал да прозира през рехавото покритие от коса като ивици от яркочервена неонова светлина.
„Дано се свариш, копеле мръсно“, рекох си със задоволство и не намерих за нужно да го предупредя за тропическото слънце, преди да се оттеглим за почивка на свечеряване. На следващия ден той се свиваше от болки и бе намазал подутото си и зачервено лице с някакъв мехлем, а на главата си беше сложил широкопола платнена шапка, но физиономията му лъщеше като прожектора на презокеански кораб.