Тайна идентичност
- Автор: Хапка Кэти
- Серия: Изгубени (Lost) #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Труд“
- ISBN: 978-954-528-653-7
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Тайна идентичност». Краткое содержание книги:
„Искаш ли да узнаеш една тайна?“
Има неща, които никой не знае за Декстър Крос. Приятелите му вярват, че е един от тях — разглезено богаташко синче, което профуква с удоволствие състоянието на родителите си. Никой не знае, че Декстър живее два живота, докато съдбоносно пътешествие до Австралия не разкрива тайната му!
Съкрушен, Декстър се качва на Полет 815 от Сидни, решен да се върне вкъщи и да продължи живота си. Самолетът обаче не достига крайната си цел, а се разбива, захвърляйки оцелелите на самотен остров, на който Декстър е принуден да вземе решението на живота си.
Изправен пред предизвикателствата на атмосферните условия, заобиколен от непознати, без храна и вода, Декстър е объркан и отново започва с лъжите.
Но Крос не е единственият лъжец. И скоро разбира, че колкото и опасни да са неизвестностите на острова, няма нищо по-страшно от тайните на неговите нови обитатели…
След това „другият“ Декстър се обърна, без да отрони дума. Една крачка, втора, той изчезна в шарената сянка. Миг по-късно Декстър вече не беше сигурен, че изобщо е бил там.
След няколко секунди той все още гледаше празното място пред дървото, когато чу някой да тича зад него. Обърна се точно навреме, за да види Майкъл и сина му, Уолт, да изскачат измежду дърветата.
— Декстър! — извика Майкъл. — Добре ли си, човече? Чух те да викаш!
За миг Декстър не можеше да отговори. Устата и гърлото му бяха сухи и бездиханни като пясъка на плажа. Той най-сетне преглътна с мъка и застави гърлото си да функционира.
— Видя ли го? — дрезгаво попита той.
— Какво да съм видял? — Майкъл стрелна очи насам-натам. Изразът на лицето му беше нервен. — Нещо нападна ли те? Да не беше… да не беше?
— Да не беше Винсънт? — възбудено добави Уолт. Той скочи напред, цялото му тяло трепереше. — Кучето ми? Видя ли го? Той е жълт лабрадор.
— Не — Декстър поклати глава. Все още имаше световъртеж. — Съжалявам. Не беше куче. Никой не ме нападна. Този човек…
Той се обърна и погледна мястото, на което беше стоял „другият“ Декстър. Майкъл го погледна въпросително.
— Какъв човек? — попита той. — Тук няма никой, освен нас.
— Беше човек — обясни Декстър и се обърна към него. — Помниш ли, че Клеър каза, че видяла в джунглата някого, който приличал на мен? И аз го видях. Той не просто прилича на мен — той е точно мое копие! До последната подробност. Все едно гледаш в огледало. Откачена работа!
— Наистина! Супер! — Уолт беше очарован.
— Да — Майкъл погледна от сина си към Декстър и обратно, а на лицето му се изписа тревога. — Супер, откачено, все едно. Сигурен ли си, че си добре? Още е горещо и като се разхождаш насам-натам, лесно можеш пак да се обезводниш…
— Не, не халюцинирам, ако това имаш предвид — твърдо отвърна Декстър. — Наистина видях този човек. Сериозно! Стоеше ей там и беше истински като джунглата — той удари едно от дърветата, за да подчертае думите си.
— Добре, добре, вярвам ти — каза Майкъл, макар лицето му да говореше, че все още е резервиран. — Но вече почти се стъмни и трябва да се връщаме. Ще търсиш двойника си утре.
— Имаш право — Декстър хвърли още един поглед и се обърна към плажа. — Да вървим.
— Знам по-добър път — обади се Уолт. — По-кратък е. Днес го открих.
Майкъл хвърли на сина си леко неодобрителен поглед, но кимна.
— Добре. Води ни!
Уолт тръгна с охота напред и си запроправя път през храсталака.
— Насам — провикна се той към тях. — Следвайте ме. Или, не, чакайте. Май беше натам.
Гласът му се изгуби, когато потъна в един бамбуков гъстак.
— Уолт! — извика Майкъл. — Сигурен ли си, че знаеш къде отиваме?
Декстър забърза да го настигне.
— Може би трябва да… О! — кракът му ритна нещо твърдо и Декстър усети как политна напред. Успя да възстанови равновесието си с помощта на едно дърво, чиято груба кора ожули дланта му.
— Добре ли си, човече! — попита Майкъл, спря и се обърна.
— Да, добре съм. Спънах се в някакъв корен.
Декстър погледна към корена, който го беше препънал. Вместо корен на дърво или паднал клон на пътеката лежеше човешки крак, обут в дънки и бяла спортна обувка. Бедрото се губеше в храста, който скриваше останалата част от тялото. Декстър усети как земята под краката му се наклони леко. За миг беше напълно убеден, че това е двойникът му, спотаил се, за да го препъне.
След това възстанови самообладанието си.
— Ей, Майкъл — извика той. — Ела да видиш.
Майкъл хвърли тревожен поглед в посоката, в която Уолт беше изчезнал, но се върна при Декстър.
— Какво…! Ей! — извика той, когато видя крака. — Дявол да го вземе, какво е това!
— Ти как мислиш? — потръпна Декстър. — Май този никой не го е открил.
Майкъл не беше много уверен.
— Май трябва да го изтеглим — каза той. — Може би да го занесем на плажа или…
Тропането на тичащи крака го прекъсна и миг по-късно Уолт изскочи иззад завоя на пътеката.
— Ей! Къде… Охо! — очите на момчето се разшириха, когато погледът му падна върху крака. — Мъртъв ли е?