Мис Порочна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-61-5
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Порочна». Краткое содержание книги:
Хана няма да се спре пред нищо, за да стане кралицата на градчето.
Спенсър изравя скандалните тайни на своето мило семейство.
Емили не може да мисли за нищо, освен за новия си приятел (момче, представете си!)
А пък Ариа одобрява с подозрителен ентусиазъм вкуса на майка си към мъжете…
Сега, след като убиецът на Али най-сетне е зад решетките, момичетата се чувстват спокойни. Но който забравя миналото е осъден да го повтори. А след толкова време сладураните би трябвало да си знаят, че аз винаги ги наблюдавам…
А.
— Че какво й има?
Ариа се ококори и поклати отрицателно глава.
— Взех си я миналата година от онова страхотно рибарско селце в Дания — възмути се Ила. — Ти беше с мен! Онази беззъба старица ми я продаде.
— Трябва да ти намерим нещо друго — настоя Ариа. — И да си боядисаш косата. А аз ще те гримирам. — Тя присви очи, представяйки си тоалетното шкафче на майка си. Обикновено то беше претрупано с водни бои, тубички с терпентин и полузавършени проекти за бижута. — Ти имаш ли въобще гримове?
Ила отпи голяма глътка от бирата.
— Не смяташ ли, че би трябвало да ме хареса заради самата мен, без всичкото това… разкрасяване?
— Пак ще си ти. Само че по-хубава — окуражи я Ариа.
Майк въртеше очи от едната към другата и изведнъж лицето му се проясни.
— Знаете ли според мен какво прави жените по-хубави? Имплантите!
Ила събра чиниите и ги отнесе в умивалника.
— Добре — каза тя на Ариа. — Ще ти позволя да ме гримираш за моята среща. Но сега трябва да откарам Майк на неговата.
— Това не е среща! — изскимтя Майк, изхвърча от кухнята и хукна нагоре по стълбите.
Ариа и Ила се разкикотиха. Щом той изчезна, двете се спогледаха срамежливо и между тях премина нещо топло и неизказано. Последните няколко месеца не бяха от най-лесните. Освен всичко останало, Мона-или-А. беше казала на Ила, че Ариа е пазила тайната на баща си цели три години и известно време майка й дори не желаеше да я вижда в къщата си. Най-накрая й прости и Ариа даваше всичко от себе си, за да нормализира отношенията им. Все още не беше успяла съвсем. Имаше толкова много неща, които не смееше да спомене; почти не прекарваха време насаме; и Ила нито веднъж не сподели нещо с Ариа, както беше правила винаги. Но с всеки изминал ден нещата все повече се оправяха.
Ила повдигна вежди и бръкна в джоба на туниката си.
— Сетих се нещо. — Тя измъкна една правоъгълна карта с три пресичащи се сини линии от едната страна. — Тази вечер трябваше да отида на откриването на една изложба, но няма да имам време. Искаш ли да отидеш вместо мен?
— Знам ли? — сви рамене Ариа. — Уморена съм.
— Върви — започна да я увещава Ила. — Напоследък си все затворена вкъщи. Край на отчаянието.
Ариа отвори уста да възрази, но Ила имаше право. Тя беше прекарала цялата зимна ваканция затворена в стаята си, плетейки шалове и разсеяно взирайки се в главата на Шекспир, която Езра й беше подарил през ноември, преди да напусне Роузууд. Всеки ден живееше с надеждата, че ще получи някакви новини от него — имейл, есемес, каквото и да е — особено след като новините бяха пълни с истории за Роузууд, Али и дори за самата Ариа. Месеците бавно се изнизваха… и нищо.
Тя притисна ъгъла на поканата в свивката на дланта си. Щом Ила е достатъчно смела, за да се върне към контактите си със света, значи и тя би могла. И сега беше идеалният момент да постави началото.
По пътя си към изложбата Ариа мина по старата улица на Али. Видя къщата й, същата, както по-рано през деня. Домът на Спенсър се намираше в съседство, а имотът на семейство. Кавана беше от другата страна на улицата. Ариа се зачуди дали Джена е в къщата и дали се подготвя за първия си ден обратно в „Роузууд дей“. Беше чула, че тя ще има целодневни частни уроци.
Не минаваше и ден, без Ариа да не се замисли за последния — и единствен — път, когато двете с Джена бяха разговаряли. Това се случи в арт студиото на „Холис“, когато Ариа получи пристъп на паника по време на гръмотевична буря. Тя се беше опитала да се извини за онова, което бяха направили през ужасната нощ, в която Джена ослепя, но момичето й обясни, че всъщност двете с Али са били организирали изстрелването на фойерверките, за да могат завинаги да се отърват от заварения брат на Джена, Тоби. Али се беше съгласила с плана защото очевидно бе имала същите проблеми.
Известно време Ариа размишляваше върху значението на израза „същите проблеми“. Тоби беше опипвал Джена — възможно ли е Джейсън да е постъпвал по същия начин с Али? Но Ариа въобще не искаше да мисли за това. Никога не беше усещала нещо нередно между Джейсън и Али; може би тя просто си го беше измислила, за да спечели доверието на Джена и да я накара да сподели проблемите си. Беше постъпила по същия начин и с Ариа, проявявайки съчувствие и възмущение, когато двете бяха хванали Байрън и Мередит да се натискат на паркинга на „Холис“. Щом научи тайната на Ариа, Али я тероризираше в продължение на месеци. Постъпваше така и с останалите си приятелки. Само че защо й пукаше за някаква си глупост, която Джена Кавана криеше?