Мис Порочна

Майк погледна бутилката „Хайнекен“ пред Ила.

— Сигурна ли си, че не мога да си пийна една глътка?

— Да — отвърна майка им. — За трети път.

Майк се намръщи.

— И друг път съм пил, да знаеш.

— Не и в тази къща — стрелна го с поглед Ила.

— Откъде тая невероятна жажда за бира? — попита сериозно Ариа. — Да не би Майки да се притеснява от първата си среща?

— Не е среща. — Майк нахлупи сноубордистката си шапка ниско над очите. — Тя ми е просто приятелка.

Ариа се усмихна с разбиране. Колкото и невероятно да беше, едно момиче си беше паднало по Майк. Казваше се Савана и беше второкурсничка в държавната гимназия. Бяха се запознали в една група във Фейсбук по — изненадка! — лакрос. Изглежда Савана беше също толкова вманиачена по играта, колкото и Майк.

— Майки отива на среща в мола — пропя Ариа. — Значи пак ще похапваш, а? Къде ще я заведеш на обяд? В пилешкия ресторант на господин Уонг?

— Млъквай — сопна й се Майк. — Отиваме да похапнем тортичка в „Рив Гош“. И, за Бога, това не е среща. Та тя учи в държавната гимназия! — Той произнесе „държавната гимназия“ така, както други биха произнесли „отходна дупка“. — Ходя на срещи само с богати мацки.

Ариа присви очи.

— Отвратителен си.

— Мери си приказките, почитателко на Шекспир — подсмихна се Майк.

Ариа пребледня. Шекспир беше прякорът, който Майк беше лепнал на Езра Фиц, бившето почти-гадже на Ариа и бивш неин преподавател по английска литература. Медиите тактично бяха запазили всичките им тайни, но Ариа подозираше, че Майк е научил за Езра от Ноъл Кан, негов съотборник по лакрос и най-големият клюкар в „Роузууд дей“. Тя беше накарала брат си да се закълне, че няма да го споменава пред Ила, но той не можеше да се сдържи да не й го подмята непрекъснато.