Къде отиде тя
- Автор: Ричи Нино
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Къде отиде тя». Краткое содержание книги:
Сега леля ми принадлежеше към някаква църква, която въобще не признаваше Рождество Христово — неясна разновидност на незнайна за мен евангелистка секта. Леля Тереза трябваше да прекоси границата и да стигне чак до Детройт, ако искаше да присъства на службите на тази разколническа общност. Като скромно посрещане на Коледата мога да опиша обяда в дома на чичо Умберто, както и последвалите посещения по-късно при моите братовчеди, за да изпием по някоя чашка ликьор и да похапнем от домашните им сладки. На двадесет и шести декември всичко започна да ми тежи. За щастие, по-късно вечерта Рита ми позвъни от дома на семейство Амхърст:
— Ако си съгласен, ние мислим утре да си тръгнем. За да се махнем, колкото може по-скоро.
На сутринта отидох, за да ги взема. Заварих в хола внушителна камара от багаж, най-вече кърпи, хавлии и нощници, стари домакински съдове, един тостер, един овехтял люлеещ се стол, та дори и старият черно-бял телевизор. Госпожа Амхърст се появи в пъстроцветен панталон, предимно в червено и зелено, за да ме поздрави още от вратата.
— Те може би ще се нуждаят от тези вещи, ако решат да си организират свое домакинство.
Обаче в тона й се долавяше някаква колебливост, сякаш осъзнаваше, че сега тя ги губи завинаги, че те вече не й принадлежаха. Онова, което дотогава бе изглеждало тъй солидно — домът на семейство Амхърст — сега ни се струваше просто временна спирка в живота на двете момичета. Днес всичко се свеждаше до сцената на сбогуването с Рита и Елена край внушителната камара от багаж в хола на партера.
От стъпалата към мазето се изкачи господин Амхърст. Изглеждаше състарен, някак си смален и в същото време болезнено крехък. Той срамежливо се повъртя около нас, докато Рита, Елена и аз натоварихме всичко в колата.
— Нека да ви помогна в подреждането на багажа — предложи ни той.
— Всичко е наред. Мисля, че и сами ще се справим.
И когато най-после потеглихме, задната седалка се оказа претъпкана с вещите на Рита и Елена, докато ние тримата си поделяхме предната седалка. На излизане от града от ни обзе явно облекчение.
— Няма друго място като родния дом2 — изрекох с въздишка, макар че вече не бях толкова сигурен дали напускаме родния дом, или се прибираме в него.
Пета глава
Чак в последния ден на декември пренесохме вещите на Рита и Елена в апартамента. Освен тях закупихме два нови матрака и комплект кухненско оборудване от магазина за евтини вещи втора ръка, поддържан от Армията на спасението. Собственикът на имота се бе постарал да пребоядиса в бяло целия апартамент.
Ние пък се погрижихме за подредбата на жилището и накрая се приготвихме да посрещнем Нова година, насядали направо върху килима на пода.
— Според мен ти вече се уреди добре — отбелязах аз.
— Да — кимна Рита. — Благодаря ти за помощта.
След няколко дни апартаментът, в общи линии, започна да придобива вид на истински дом. Елена обяви предната стая за своя спалня, а Рита — задната. За пръв път, откакто живееха заедно, те двете щяха да разполагат с отделни стаи. Едновременно с това разделяне като че ли се откроиха и различията в техните предпочитания: стаята на Елена беше оскъдно и спретнато подредена, докато тази на Рита винаги си оставаше по-разхвърляна. Освен това тя беше със скосен таван и с ламперии по стените, а от прозореца се откриваше гледка към малкия вътрешен двор, все още затрупан от снега.
За кратко и двамата останахме смълчани, загледани през прозореца в снега.
— И така, доволна ли ти най-после да имаш самостоятелна стая?
— Не зная. Все още очаквам майка ми да се появи от долния етаж и да ми се скара, понеже не съм си разтребила.
Средната стая, изолирана от фасадата чрез двойна врата, беше приспособена от двете момичета във всекидневна, с телевизор в единия ъгъл и с един голям, съвсем нов диван, нагласен така, че от него най-удобно да се вижда екранът на телевизора.
— Хубав диван.
— Решихме, че можем да си го позволим, след като си прибрахме остатъка от авансово внесения наем за предишната квартира — обясни ми Елена.
Тя като че ли искаше да наблегне на факта, че става дума за парите, които Рита се бе опитала да ми предложи, но аз бях отказал да взема. С този намек Елена сякаш маркираше територията си, омаловажавайки помощта, която им бях оказал.
2
Цитат от глава 4 от „Магьосникът от Оз“ от Франк Баум, споменат от Рита в края на глава 17 във втората книга от трилогията („В стъклената къща“). — Б.пр.