Къде отиде тя

Накрая попаднахме на една по-обещаваща квартира на Сейнт Джордж — с единична спалня, на десетия етаж, откъдето се откриваше прекрасна гледка надалеч към залеза на слънцето, обагрящо небето отвъд блестящото като сребро езеро.

— Аз се старая да поддържам изрядна чистота в квартирите си — похвали се домоуправителят. — Освен това не допускам никакви негри. Нито пък пакистанци.

— Благодаря ти, задник — отвърна му Елена, обърна се с гръб към него и си излезе.

На четвъртия ден от нашите обиколки се натъкнахме на едно по-прилично място, на Робърт стрийт, недалеч от моята квартира. Къщата представляваше приятна постройка във викториански стил, боядисана в наситено пастелно синьо. Но апартаментът вътре, който се предлагаше под наем, макар да бе обявен в рекламата като свеж и много приятен, всъщност се оказа само сутерен, при това с толкова нисък таван, че трябваше да се наведа, за да мога да вляза.

— Ние предлагаме още една квартира и горе, на партерния етаж — заяви собственикът. Той бе мъж малко над тридесетте, слаб и добре облечен. Когато пристигнахме за втория оглед, той веднага вторачи очи в Елена. — Малко е по-скъпичко, но затова пък условията там са много по-добри.

Апартаментът заемаше целия партерен етаж, като предлагаше всекидневна, отделна трапезария и доста просторна кухня, а освен това имаше и малка, прилично обзаведена спалня отзад. Очевидно предишните наематели бяха напуснали много набързо, понеже бяха зарязали накупените мебели втора ръка и навред имаше отломки от изпочупеното при припряното им изнасяне. Имаше и едно вехто килимче, както и доста петна в кухнята между почернелите тигани и тенджери.

— Всичко това се нуждае само от едно грижливо пребоядисване — успокои ни собственикът.

— Вие ще се заемете ли с това? — попитах го аз.

— Е, мисля, че бих могъл. Щом става въпрос за подходящи наематели.

Във всекидневната имаше камина с облицовка от глазирани тухли. Над прозореца се извиваше полукръгъл сегмент от цветно стъкло. Кухнята беше донякъде овехтяла, но пък имаше достатъчно пространство за една голяма и удобна за всичко маса. От спалнята, в задната половина на апартамента, се откриваше гледка към малък вътрешен двор, с някакви вечно зелени храсти, подаващи се под дебелия сняг.

— Може да се работи в градината — добави собственикът. — Много е приятно през пролетта.

Рита, Елена и аз се оттеглихме настрани, за да обменим мнения.

— Това е повече, отколкото можем да си позволим — започна Рита.

Обаче двете с Елена очевидно вече бяха харесали апартамента, особено след онези мрачни квартири, които досега бяхме посетили.