Червения рицар
- Автор: Камерън Майлз
- Серия: Синът на предателя #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Червения рицар». Краткое содержание книги:
Той се наведе напред, стиснал чашата между дланите си, за да приключат сделката и внезапно тежестта на доспехите му го изтощи, а гърбът го заболя.
— Сигурна съм, че и Сатаната е чаровен, като го опознае човек — тихо каза тя. — Сигурна съм още, че ако не ви платя, интересът ви към сестра Хавизия и себеподобните ѝ ще се стопи като сняг на силно слънце. — Тя му се усмихна със стиснати устни. — Освен ако получите възможност да ги целувате. Дори тогава едва ли ще останете дълго с тях. Или те — с вас.
Той се намръщи.
— За всяка ферма, потрошена от ротата ви, ще удържам надницата на една свита — каза тя. — За всеки ранен при сбиване мъж, за всяка жена, която ми се оплаче от хората ви — надницата на един капрал. Ако дори една от монахините ми бъде ранена или изнасилена от вашите адски изчадия, дори с ръка да я пипнат или да ѝ кажат нещо непристойно, ще удържа вашата надница. Съгласен ли сте? След като — с ледено презрение добави тя, — хората ви са толкова дисциплинирани?
„Тя наистина ме харесва — помисли си капитанът. — Въпреки всичко.“
Беше свикнал хората да не го харесват и се зачуди дали би му дала Амичия. Определено се беше постарала той да види хубавата послушница. Доколко пресметлива беше старата вещица? Струваше му се, че е от хората, които биха се опитали да го примамят с нещо повече от пари, но вече я беше засегнал с коментара за сестра Хавизия.
— Колко ще платите за предателя? — попита той, а игуменката поклати глава.
— Не вярвам, че има такъв — каза тя, сочейки към зеления лист на подноса, поставен до нея. — Носите тази гнусотия, за да мамите глупаците, а аз не съм глупачка.
Той повдигна рамене.
— Милейди, позволявате на антипатията си към себеподобните ми да замъгли преценката ви. Помислете — какво би ме накарало да ви лъжа за подобно нещо? Колко души имаше в онзи чифлик? — попита той.
Игуменката срещна погледа му — правеше го с лекота и това му беше приятно.
— Седмина, които работеха на полето — склони да отговори тя.
— Открихме сестра Хавизия и още шест трупа — отвърна капитанът. — Всичко е ясно, игуменке. — Той отпи още вино. — Един липсва, при положение, че никой не би могъл да избяга. Никой. — Той замълча за миг. — Някои от овцете ви вече имат зъби и не желаят да бъдат част от стадото. — Внезапно му хрумна нещо. — Какво търсеше там сестра Хавизия? Била е монахиня от манастира, а не работник.
Тя рязко си пое дъх.
— Много добре. Ако докажете, че сред нас има предател или предатели, ще ви възнаградя. Ще трябва да приемете, че ще бъда справедлива.
— В такъв случай вие разберете, че хората ми ще се държат зле. Не им е плащано от месеци и отдавна не са били на място, където биха могли да похарчат парите, с които не разполагат. Дисциплината, която налагам, не би могла да предотврати скандалите по кръчмите и вулгарните приказки. — Той се опита да си придаде сериозен вид, макар че сърцето му пееше при мисълта, че е намерил работа и злато, с което да плати на ротата. — Ще трябва да приемете, че ще направя всичко възможно да ги държа изкъсо.
— Може би ще трябва да им дадете пример — каза игуменката. — Или да изпълните задачата си бързо и да потеглите към по-гостоприемни места — сладко предложи тя. — Чувам, че курвите на юг от реката били много хубави. В Албин.
Капитанът си спомни за стойността на сключения договор — тя не се беше пазарила въпреки надутите тарифи.
— Аз ще реша кое ни привлича повече, щом зърна цвета на парите ви — каза той.
— Пари ли?
— Искам да ми платите в аванс, игуменке. Ние никога не воюваме безплатно.
Мечката беше огромна, всички на пазара го повтаряха. Седеше на земята с наведена глава, изпънала крака като уморен танцьор. На четирите ѝ лапи имаше окови, по една на всяка, хитро свързани с вериги, които ограничаваха движенията ѝ. И двете ѝ задни лапи бяха окървавени — вътрешната страна на оковите беше покрита с шипове.
— Елате, елате да видите мечката!
Мъжът, който я развеждаше, беше едър човек, дебел като лорд, с крака като дънери и ръце като свински бутове. Двете му чирачета бяха дребни, бързи и изглеждаха така, сякаш се занимават и с джебчийство.
— Златна мечка от Дивото! Само днес! — изрева той, а момчетата хукнаха из пазара с викове:
— Елате да видите мечката! Златна мечка!
Пазарът беше пълен, както става само когато първият дъх на пролетта вече се усеща, а всички фермери и дребни търговци цяла зима са седели затворени в къщите и дюкяните си. Всяка стопанка имаше нова кошница за продан, земеделците предлагаха зимни ябълки и грижливо кътана пшеница. Имаше и нови чаршафи, ризи и нощни шапчици. Един точилар чевръсто направи размяна, докато жените и дузина търговци разгласяваха цените и хвалеха стоките си — пресни стриди от крайбрежието, тазгодишни агнета, щавена кожа.