Край на дежурството
- Автор: Кинг Стивън
- Серия: Бил Ходжис #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-368-6
- Переводчик: Жени Раад
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Край на дежурството». Краткое содержание книги:
— Но не само ние я погнахме.
Не си дава сметка, че го е казал на глас, докато всички не се обръщат и не се втренчват в него. Холи му кимва лекичко, сякаш са си мислили едно и също. Което няма да е толкова изненадващо.
Ходжис продължава:
— Не ѝ повярвахме, макар сто пъти да каза, че е взела ключа и е заключила колата, затова донякъде също сме отговорни, но Хартсфийлд я погна с преднамерена злоба. Това имаш предвид, нали?
— Да — потвърждава Пийт. — Не му стигаше да ѝ открадне мерцедеса, за да погуби с него сума народ. Влезе ѝ в главата, дори ѝ инсталира на компютъра програма с писъци и обвинения. А след това дойде твоят ред, Кърмит.
Да. След това ненормалникът се захвана с него.
Ходжис получи злобно анонимно писмо от Хартсфийлд, когато беше стигнал дъното: живееше сам, спеше лошо, не се виждаше почти с никого, освен с Джером Робинсън, юношата, който му косеше моравата и помагаше с поддържането на къщата; мъчеше го често срещано при ченгетата заболяване: депресия след пенсионирането.
„Процентът на самоубилите се бивши ченгета е много висок — беше му писал Брейди Хартсфийлд. Беше преди да започнат да си комуникират по предпочитания през двайсет и първи век начин — интернет. — Не бива да мислите за оръжието си. Но вие правите тъкмо това, нали?“ Изглеждаше, че по някакъв начин Хартсфийлд е прочел мислите му и се опитва да го подтикне към самоубийство. Беше сработило с Оливия Трилони и му бе харесало.
— Когато започнахме да работим заедно — обади се Пийт, — ми каза, че рецидивистите напомнят персийски килим. Спомняш ли си го?
— Да.
Ходжис беше развивал тази теория пред много ченгета. Малцина го слушаха и предвид отегчената ѝ физиономия, Изабел Джейнс надали е била от тях. Пийт обаче беше внимавал.
— В тях се повтарят едни и същи мотиви, отново и отново. „Разграничавайте се от леките вариации — каза ти — и търси еднаквостта в основата им. Защото и най-умните извършители — като Магистралния Джо, който уби всички онези жени в крайпътните мотели, като че ли имат копче в мозъците, заседнало на «Повторение».“ Брейди Хартсфийлд беше ценител на самоубийствата…
— Беше архитект на самоубийствата — поправя го Холи. Гледа вестника в скута си, сбърчила е вежди и е по-бледа от всякога. За Ходжис е трудно да се връща към историята с Хартсфийлд (поне най-сетне престана да ходи на свиждане на кучия син в ТМУ), но за Холи е още по-трудно. Той се надява асистентката му да не се върне към пушенето, но не би се изненадал, ако го стори.
— Наричай го както искаш, обаче моделът е налице. Той подтикна към самоубийство собствената си майка, да му се не види!
Ходжис не коментира, макар да се съмнява в увереността на Пийт, че Дебора Хартсфийлд се е самоубила, когато е открила, вероятно случайно, че синът ѝ е Убиеца с мерцедеса. Първо, нямаше никакви доказателства, че тя го е разкрила. Второ, беше изяла отрова за порове, която причиняваше мъчителна смърт. Възможно беше Брейди да е убил майка си, но Ходжис не вярваше и в това. Ако ненормалникът беше обичал някого, то това беше майка му. Ходжис смяташе, че отровата за порове е била предназначена за другиго… вероятно не е била за човек. Аутопсията беше установила, че е била смесена с кайма за хамбургери, а ако има нещо, на което кучетата не могат да устоят, то е кюфте от сурова кайма.
Семейство Робинсън имат куче — мил дългоух пес. Брейди сигурно го е виждал често, защото наблюдаваше къщата на Ходжис, а Джером обикновено водеше кучето със себе си, когато му косеше моравата. Отровата сигурно е била за Одел. Ходжис не беше споделил подозрението си със семейство Робинсън. Нито пък с Холи. А и вероятно е глупаво, но според него е точно толкова вероятно, колкото идеята на Пийт, че майката на Брейди се е самоубила.