Забравената стая
- Автор: Чайлд Линкълн
- Серия: Д-р Джереми Лоугън #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546557063
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Забравената стая». Краткое содержание книги:
- Джеръми - каза Мейнард, докато излизаше иззад бюрото си, за да се здрависа с него, смазвайки дланта му в яката си хватка, - очаквах те. Сядай.
Посочи чифт кожени кресла, а той самият се върна на мястото си зад бюрото. Лоугън отбеляза, че не седна до него, както беше направил Олафсон.
- Честито повишение в заместник-директор.
Мейнард отново махна с ръка, сякаш да пропъди тази тема. Имаше тъмноруса коса и жилаво атлетично тяло, заради което изглеждаше по-млад от своите петдесет години.
- Предпочитам да мисля за себе си като началник по управлението - обясни той. - Както знаеш, повечето изследователи тук сами са си началници. Познават своята област на изследвания, своето малко феодално владение, по-добре от всеки друг. Аз съм просто администратор.
Този опит за самоомаловажаване не успя да заблуди Лоугън. Мейнард може и да беше администратор, но притежаваше голяма власт, ако се наложи или реши да я упражни. Макар да беше истина, че „Лукс“ е мозъчен тръст, той бе и корпорация на частни собственици, която се грижеше за печалбата. Естествено, предоставяше щедри грантове, раздаваше всяка година стипендии и финансираше катедри в различни области на знанието. Това, разбира се, бе въз- можно само при постоянен приток на постъпления. Макар да не се казваше гласно, всеки изследовател в „Лукс“ знаеше, че най-резултатните изследвания са онези, които накрая могат да бъдат използвани в практиката. Лоугън се запита дали Мейнард е един от тримата в управителния съвет, които бяха гласували за неговото идване, или от останалите трима, които бяха против.
Мейнард се настани на стола си.
- Сигурно искаш да говорим за Уилърд Стречи.
Лоугън кимна.
- Ужасна работа. Ужасна. - Мейнард поклати глава.
- Грегъри ми каза, че ти можеш по-добре да ме информираш върху какво е работил Стречи напоследък.
- Ами... да. - Мейнард се облегна удобно и кръстоса ръце. - Нали помниш, че специалността на Уилърд беше УСБД?
- УСБД?
- Управленски системи за бази данни. Той постигна революционен напредък в релационния модел бази данни. Модел, който беше за пръв път разработен от Код 1 и други. Базата данни на Стречи, „Паралакс“, беше една от приложните програми, които осъществиха пробив в началото на осемдесетте години.
- Интересно.
- Беше приложение за управление на бази данни с вграден програмен език, създаден от Стречи. Беше легендарно заради бързината, мащабируемостта 2 и малкото място, което заемаше. Не слон като, да речем, DB 2. Беше популярно сред собствениците на минисървъри VAX, които се използваха в много студентски градчета по онова време. Разбира се, това беше преди трийсет години. - Мейнард сви рамене. - Оттогава програмните езици се промениха много.
- Да не би да искаш да ми кажеш, че най-добрите години на Стречи са били вече в миналото?
- Не мисля, че той гледаше така на нещата. Беше много горд с онова, което е постигнал. Освен това беше истински учен: за него проучването беше значимо само по себе си. - Мейнард се поколеба. - Ако искаш да знаеш,, „Лукс“ беше страната, която си имаше проблеми с това.
Лоугън се смръщи.
- Не те разбирам.
- Както вече казах, програмирането много се промени. Днес всичко се върти около обекти, наследяване на класове, езици за криптиране. Точно тези неща направиха „Паралакс“ толкова революционно, когато го пуснаха. И толкова трудно за препроектиране. Истината е, че Уилърд беше доволен от приложението такова, каквото беше. Той продължаваше да го усъвършенства. Много клиенти обаче продължаваха напред.
- И отнасяха парите си другаде.
По лицето на Мейнард се изписа болка, но той кимна, признавайки верността на догадката.
- Във всеки случай Стречи беше недосегаем в „Лукс“. Беше старши изследовател, имаше успехи, караше ни да се гордеем с него. Макар че можеше да се пенсионира с пълна пенсия, бяхме доволни да видим как продължава работата си върху синтактичната база данни. Беше взето решение обаче, че тази работа трябва да е по-скоро... странична работа.
- С други думи, хоби, а не нещо, за което ще му се плаща.
- Не, пак щеше да му се плаща. Но преди няколко месеца с Уилърд направихме онова, което правим с изследователите, които се отклоняват от основния си предмет на проучвания. Възложихме му и административни задължения - задължения, от които „Лукс“ можеше да има пряка полза.
- Като професор на постоянно място, който става декан и преподава все по-малко, но все още е от финансова полза за института.