![Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/5/prorochestvoto-na-valhala-calibre-3-18-0-download.jpg)
Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #9
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]». Краткое содержание книги:
Жената знаеше, че чувството му за достойнство няма да му позволи да моли приятелите си за помощ. Имаше такива по цялото земно кълбо, но докато винаги можеше да разчита на тях за услуга, както и те можеха да са сигурни, че той ще им помогне, единственото нещо, за което не можеше да ги моли, бяха парите.
Еди беше попаднал в капана на собствената си гордост. Независимо дали се съгласеше с исканията на София, или помолеше някого за финансова помощ в борбата срещу нея, и в двата случая щеше да се чувства като пораженец. По време на битка винаги имаше вероятност да стигнеш до победа, но в този случай Чейс не виждаше подобен шанс, освен ако не се случеше някакво чудо...
Телефонът му изчурулика. Еди знаеше, че не е София - беше настроил на нейния номер песента на Клиф Ричард „Дяволска жена“, а сега звънът бе заложената в апарата „Нокия“ заводска мелодия. Взе мобилния, отвори го и видя, че номерът е лондонски.
- Ти ли си, Исус?
- Чувал съм много странни неща да излизат от устата ти, Еди, но това определено ще заеме челни позиции в списъка ми. - Не беше чудото, на което Чейс се надяваше, но познатият глас също беше приятна изненада.
- Мак! - провикна се англичанинът и се усмихна за първи път от няколко дни насам. - Да си го начукам, въобще не очаквах да чуя точно теб. Мислех, че си извън страната?
- Върнах се, за момента съм тук - обясни шотландецът. - Ще ти разкажа всичко - е, поне онова, което ми е позволено според Закона за държавната тайна - ако желаеш да го чуеш, разбира се. Зает ли си?
- Нека си проверя графика - отвърна саркастично Чейс. - Не, свободен съм. Къде искаш да се срещнем?
- Ела в моето местенце - спомняш ли си къде е?
- Да.
- Добре. Единайсет и половина или някъде там? Пропуснах да ти кажа, че ще присъства и още един човек, когото, сигурен съм, ще се радваш да видиш отново. - Дори през слушалката на телефона Еди можеше да усети веселата нотка в гласа на другия мъж. - Стар наш приятел.
* * *
- Да ме вземат мътните - провикна се Чейс, неспособен да прикрие усмивката си. - Я виж ти кой е тук. Хюго Кастил, белгийският дрънкалник.
Дългунестият мъж подсмръкна с клюнестия си нос.
- Едуард Чейс, учтив и очарователен както винаги. - Белгиецът се вторачи в главата на по-ниския си събеседник. - Косата ти... Поотъняла е, да? Особено на върха.
- О, ходи се шибай, Хюго. - Все още ухиленият Чейс се ръкува с мустакатия мъж, след което двамата се прегърнаха и започнаха да се тупат по гърбовете. - Господи, колко време мина? Година?
- Повече - отвърна Кастил. - Не съм те виждал от сватбата. - Изражението на Хюго стана печално. - Мак ми разказа какво се е случило между теб и София. Много съжалявам.
- Всичко е наред - каза Чейс, макар и малко по-грубо, отколкото трябваше, след което смени темата: - Значи, всичко при теб е наред? Справяш се с цивилния живот?
- Развивам се в нов сектор. Не особено различен от предишния - добави Кастил с тънка усмивка на лице. - Ще ти разкажа за него. Може да ти се стори интересен.
- Горя от нетърпение. - Чейс се обърна към бившия си командващ офицер: - Ами ти, Мак? Как е кракът?
Джим „Мак“ Маккримън се помести, за да изпъне левия си крак напред, подкрепяше се с метален бастун. От глезенната става се разнесе слабо скърцане - произведено не от кокал, а от алуминий и пластмаса.
- Ядва се. Смятат, че след още две-три години трябва да стана напълно подвижен. Аз мисля да постигна това за една.
- Ако мога да помогна с нещо, само ми кажи.
Високият брадат шотландец се усмихна.
- Вече стори достатъчно, Еди. Ако не беше ти щях да изгубя нещо повече от крака си от тези талибански копелета. - Мъжът направи жест на Чейс да седне на едно от дълбоките червени кресла в дневната му. - В интерес на истината, може би ние ще можем да ти помогнем.
Йоркширецът не се помръдна, лицето му помръкна.
- Не съм тук, за да прося милостиня.
- А аз не те повиках, за да ти предлагам такава. Не забравяй, че те познавам много добре, Еди. Хайде, сядай. Така или иначе, аз ще го сторя. - Шотландецът почука левия си пищял с бастуна. - Да стоя на това проклето чудо, не е едно от най-приятните неща на света.
Чейс неохотно седна, Мак и Кастил сториха същото.
- Така - започна той, - значи, си станал призрак, а? Продал си се.
Мак се ухили.
- Да, спомням си какво мислиш за мъжете и жените в нашите разузнавателни организации. Но не всички са толкова лоши. По-скоро само няколко не са. Даже в момента работя с някого, когото познаваш.
Чейс направи отвратена гримаса.