![Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/5/prorochestvoto-na-valhala-calibre-3-18-0-download.jpg)
Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #9
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]». Краткое содержание книги:
Сватбата - на която не присъстваха близки - беше само месец след като се запознаха, така че първият път, когато Чейс се срещна с бащата на булката си, беше след медения месец. Лорд Блекууд даде ясно да се разбере с всяка извивка на аристократичните си устни, че бракът на дъщеря му с войник - дори не офицер, а обикновен командос! - е нещо, което той въобще не одобрява. Съвсем скоро София беше отрязана от парите на баща си за пръв път през живота си - и не след дълго Чейс бе принуден буквално да я търси, докато тя подновяваше стари приятелства. Приятелства предимно с мъже, млади, от горните класи и богати.
Така се беше озовал тук, сам в този калпав апартамент под наем, с изглед към претоварения с движение главен път в един от западналите квартали на Лондон. Дори не можеше да отвори прозореца, за да проветри, без да се опуши с дизелови пари и да му се надуе главата от шумотевицата.
Да остане в леглото, също не беше добър вариант. Годините му, прекарани като военен, го караха да мисли за бездействието като за подсъдно пилеене на време. Отви се и се изправи.
Гледката накара настроението му още повече да се влоши. Една стая - до това беше редуциран животът му. Даже се налагаше да дели банята с един от другите наематели.
Мухлясалото студио въобще не беше най-отчайващото нещо пред погледа му, в сравнение с онова, което стоеше на сгъваемата масичка до вратата. Чейс се загледа в документите, които се подаваха от скъсания плик като вътрешностите на малко животно. Бяха от София - или по-точно от нейните адвокати - и подписът му беше последното нещо, което бившата му съпруга искаше от него.
Ако въобще се съгласеше да подпише.
Еди издиша - получи се нещо средно между въздишка и изръмжаване. София искаше развод, за да може да се отърве от него колкото се може по-скоро и да се закачи за първия богат мухльо от града, който попаднеше пред погледа ѝ. Според британските закони, за да се позволи развод, мъжът и жената трябваше да живеят поне две години разделени или да съществува много сериозна причина за раздялата.
Прелюбодейството беше една от тези причини и определено се вземаше много на сериозно; София на практика навираше в лицето му изневерите си, преди Еди да се изнесе от жилището им, неспособен да търпи повече подигравките ѝ. Съществуваха обаче два проблема. Първият, в който виждаше намесата на бащата на съпругата си: София искаше самият Чейс да си признае, че има извънбрачна връзка. Милото татенце пазеше репутацията на дъщеря си - или най-вероятно името Блекууд. Една наследница от аристократичен род, която си развяваше байрака наоколо и изневеряваше на своя съпруг - военен герой, щеше да е много сериозна хапка за медиите и злите езици, докато някакъв нехранимайко от Йоркшир, който е предал своята красива аристократична съпруга, нямаше да роди нищо друго, освен съчувствие за нея.
Вторият проблем беше по-прост: Еди не желаеше да приключва брака си.
Въпреки всичко, което София му бе сторила, въпреки всичките кавги и викове, и изневери... той все още я обичаше. Беше ѝ се врекъл във вярност, беше ѝ дал обещание, а мисълта да наруши това обещание му носеше нещо повече и от физическа болка. Макар вече да не беше член на Военните сили, Еди продължаваше да отдава голямо значение на дълга, честта и лоялността - дори София да не го правеше.
Ако приемеше развода, това означаваше, че се е предал, че се е провалил. Като бивш член на Специалната авиодесантна служба не можеше да приеме нито едно от двете.
Чейс въздъхна. Изправи се на крака и се протегна, за да раздвижи вдървените си мускули. Матракът беше непреклонен като съпругата му. Прекоси стаята до барплота, който играеше ролята на кухня, и напълни чайника, за да се подготви - макар и неохотно - за началото на деня.
* * *
Половин час по-късно Еди беше закусил, бе си взел душ и се беше облякъл. За негово разочарование документите не бяха изчезнали по магически начин.
- Гръм и мълнии! - промърмори той и се загледа в тях.
Беше разбрал от личен опит, че адвокатите на София нямаше да се поколебаят да му звънят по телефона или дори да дойдат лично, ако не получеха отговор от него на мига. На плика се упоменаваше, че офисът им се намира в Лондонското Сити7, и вероятно начисляваха по хиляда паунда на лорд Блекууд за времето си, докато финансовото състояние на Еди му налагаше да прекосява два големи квартала, за да получи безплатна помощ в най-близкото Гражданско съветническо бюро.
Чейс се опита да потисне надигналото се в него чувство на отвращение. Пари. В крайна сметка всичко се свеждаше до тях. София беше свикнала с тях, не можеше да живее без тях, искаше още от тях - и сега, когато отново имаше достъп до тях, ги използваше срещу него.