Ръката на сатаната

— За лекаря ли? — учуди се отново Томаш. — Не разбирам…

— Това е подкуп — обясни професор Маркопуло. — Платете му, за да се погрижи за вас.

Португалецът се взря в колегата си, после погледна лекаря и отново колегата, смаян от онова, което току-що бе чул.

— Трябва да подкупя лекар в държавна болница, за да може той да ме излекува?

— Разбира се — отговори археологът. — В Гърция е така, не знаете ли? Нарича се факелаки[17], трябва да бутаме пари под масата на държавните служители, за да си вършат работата.

На Томаш му бяха необходими още няколко секунди, за да проумее напълно ситуацията. Когато най-сетне разбра, не зададе повече въпроси. Бръкна в джоба си, извади двеста евро и примирено ги подаде на лекаря.

Транспортирането до участъка с полицейския бус премина в мълчание. Полицаите бяха завели ранените в болница, за да им се окаже медицинска помощ, и сега, след като бяха прегледани и излекувани, ги караха в управлението, където щяха да ги задържат до съдебното изслушване.

— Не ми казвайте, че ще трябва да подкупвам и съдията, за да ни съди — пошегува се Томаш, все още впечатлен от онова, което се бе случило в болницата преди няколко часа. — Само това остава.

Професор Маркопуло дори не вдигна глава.

— Нормално е да им платим нещо…

Слисан, португалецът се взря в колегата си.

— Сериозно ли говорите?

Археологът не си направи труда да отговори и тишината се завърна в микробуса. Отвън една след друга се чуваха сирени; линейки, полицейски и пожарни коли профучаваха от всички страни в трескава суматоха. Денят бе изпълнен с тревожни събития и макар нощта вече да бе настъпила, човек оставаше с впечатление, че вълненията още не са стихнали.

— Изглежда, са загинали трима души — проговори накрая професор Маркопуло. — Задушили са се по време на пожара.

— Откъде знаете?

— Чух полицаите в болницата. Телата са били докарани там.

— А жената и момиченцето, които извадихме от сграда? Спасили ли са се?

Гъркът сви рамене.

— Не знам — отговори той с престорено безразличие. — но мисля, че да. Тримата загинали са били открити в сградата от пожарникарите.

Томаш въздъхна от облекчение.

— Чудесно е, че са оцелели — отбеляза той, усещайки как от гърдите му се смъква огромна тежест. — Интересното е, че вместо да ни поздравят, тези типове ни арестуваха. Каква ирония, нали?

Професор Маркопуло уморено вдигна поглед и лицето му се сгърчи в пресилена усмивка.

— Може би, ако ги подкупим, ще ни поздравят — пошегува се той. — Кой знае?

Изсвистяха спирачки и микробусът спря. Отвън се чуха гласове и вратите се отвориха с трясък. Полицаите издърпаха задържаните навън и ги съпроводиха до управлението. След като изчака реда си на една дървена скамейка, Томаш бе повикан да даде личните си данни. Попитаха го за името му, поискаха паспорта и записаха информацията в една тетрадка.