![Легендата за Линкълн [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/9/legendata-za-linkln-bg-download.jpg)
Легендата за Линкълн [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #9
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-357-9
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Легендата за Линкълн [bg]». Краткое содержание книги:
Майка му винаги беше знаела какво да му каже.
— Радвам се, че се обади — каза му тя.
— Аз също — отговори той.
53
Де Мойн, щата Айова
18:40 ч.
Касиопея се настани на шофьорското място, а Хосепе седна до нея. Двамата му помощници се качиха отзад. Хосепе се беше обадил да ги чака кола под наем. Преди да кацнат на частния терминал, Касиопея се беше преоблякла в костюм с панталон и удобни обувки, за да бъде готова за всичко. Новият лиърджет беше оборудван с модерни комуникационни уреди, така че тя успя да научи всичко необходимо за Сейлсбъри Хаус, преди да пристигнат.
Къщата била построена от Карл и Едит Уикс в началото на XX в. След презокеанското си пътешествие те решили да пресъздадат едно английско имение. Купили четиринайсет акра гора и построили сграда с обща площ от 2600 квадратни метра, с общо 42 стаи, в която да живеят те двамата и четирите им момчета. Къщата беше дом на 10 000 творби на изкуството, скулптури, гоблени, реликви и редки книги, събирани по време на многобройните им пътешествия. Вътре имаше камини в стил „Тюдор“, дъбова ламперия от XV в. и греди на тавана, демонтирани от една английска странноприемница. Семейство Уикс изгубили собствеността върху къщата по време на Голямата депресия. Изредили се множество различни собственици, преди една фондация да поеме контрол върху нея. Сега сградата се използваше за културен център и музей и се даваше под наем за различни събития — беше местна забележителност, а в момента в нея бе разположена пътуващата изложба за Ейбрахам Линкълн, организирана от музея „Смитсониън“.
Касиопея успя да свали от интернет плана на къщата в PDF формат, включително карта на двата етажа, които бяха отворени за посетители. Изложбата заемаше голямата зала и салона, които се намираха на приземния етаж. Касиопея беше резервирала онлайн билет за изложбата, а след това беше проучила картата в Гугъл, за да се ориентира в местната география. Сейлсбъри Хаус се намираше в тих квартал. От всички страни я заобикаляха дървета и градини. Планът й беше да остави Хосепе и хората му в някой хотел, а след това да отиде до изложбата. Смяташе да пристигне след залез-слънце, за да има възможност да разузнае мястото и да вземе решение как най-добре да изпълни мисията си.
— Не си представям да има сериозни мерки за сигурност — каза тя на Хосепе. — От това, което прочетох, нито един предмет не представлява особена ценност. Просто исторически артефакти. Предполагам, че ще има охрана от частна компания — може би полицаи, които заработват допълнително, докато не са на смяна — но това ще е всичко.
— Говориш така, сякаш не ти е за пръв път да правиш подобно нещо.
— Казах ти, че имам някои специални умения.
— Защо ли си ги развила?
Касиопея не можеше да му каже истината, затова отговори:
— Най-вече за да защитавам собствените си бизнес интереси. А след това, за да организирам охраната на моя исторически проект. Имахме кражби и вандализъм на строителната площадка. Открих, че е най-добре сама да се справям с всичко.
Касиопея се мразеше, че продължава да лъже. Кога щеше да спре? Беше невъзможно да отговори на този въпрос. Особено предвид следващата крачка, която се канеше да направи.
Те откриха хотела, в който Хосепе беше запазил три стаи, и се сбогуваха.
— Бъди внимателна — каза й той.
— Винаги съм внимателна — отговори тя.
Люк седеше в колата и гледаше право пред себе си. Беше прекарал последните четири часа с Котън Малоун и се беше убедил, че настроението на бившия агент изобщо не се е променило от срещата им в Дания.
Изчака го на регионалното летище на север от Де Мойн и проследи с поглед изтребителя, който се спусна рязко и спря на късата писта. Люк никога не се беше качвал в изтребител и завиждаше на хората, които се радваха на тази привилегия. Знаеше от Стефани, че Малоун е обучен пилот, който се беше отказал от тази кариера, за да стане юрист. Стефани не му беше казала защо е направил този преход, но Люк предполагаше, че е имало сериозна причина — съмняваше се, че Малоун прави нещо против волята си. Двамата обядваха, а след това отидоха на разузнаване до Сейлсбъри Хаус.
— Тя излиза — обади се Люк.
Касиопея Вит излезе от хотела с колата под наем и се включи обратно в движението, този път без Хосепе Саласар и другите двама.