Ейглетиерови [bg]

— Утре — каза той — ще уведомя Дюхурионови, че вместо четирима ние ще бъдем двама в пътешествието. Те ще се съобразят…

— Ама разбира се — каза Карол. — Ще поканят семейство Лемерсие, както предлагаха още в началото.

Докато разговаряха, той се бе приближил до нея. Седнала в креслото си, тя не помръдна. Колко матова бе кожата й! Устните й бяха се вдигнали над белите й зъби. Нейните големи сиви очи блестяха загрижено, кротко, умолително. А по-долу в отвора на пеньоара се очертаваше чувствената плът на гърдите й. Филип помисли за една друга жена, за едни други гърди, които не бяха така привлекателни: беше обещал да отиде при Одил в десет часа. Но ще бъде по-смешно, ако легне при Карол. Не беше правил това отдавна!… Да измами метресата с жена си. Вътрешен смях го раздруса. Взираше се в раменете и шията на Карол и се учудваше на желанието, което отдалече го обземаше.

— Какво ще правиш тази вечер? — попита я той.

— Нищо — отвърна Карол. — Ще си бъда вкъщи. А ти?

— И аз нищо.

— Знаех, че трябва да отидеш в бюрото си след вечеря.

— Няма да отида.

Наведе се над нея. В първия миг тя се изненада, после лицето й засия свенливо от радост и дишането й се ускори, когато неусетно се наклони към него. Устните им се срещнаха така сладко, че той счете тази целувка за най-хубавата в света. Мъчеше се да бъде нежен и се чувствуваше необикновено съсредоточен и мощен. И постепенно, като се удължаваше, целувката ставаше по-чувствена, по-дива. Карол бе гола и свежа под нощната си дреха. Филип жадно душеше, аромата на кожата й. Неочаквано тя се отдръпна леко, без да се изскубва от прегръдките му, и като дишаше в устата му, прошепна:

— Филип, какво става с тебе?

— Обичам те, Карол — каза той в мигновено откровение.

Тя се засмя в лицето му с лукав блясък в очите. Той почувствува по цялото си тяло трепета на този дързък и подигравателен смях. Не бе вярвал, че тя може все така силно да го възбужда. Макар да стискаше с ръце талията й, тя ловко се измъкна.

— Разваляш прическата ми — каза тя, — а всяка минута Мерседес може да дойде, за да ни уведоми, че вечерята е сложена!

— Гладна ли си? — попита той, като се запъваше.

Вместо да му отговори, тя отправи към него такъв пламенен и нагъл поглед, че той се смая. После натисна копчето на звънеца, прикрит с ламперията. Той я гледаше изправен, с отпуснати ръце, объркани от желанието му.

Мерседес почука на вратата.

И когато прислужничката застана на прага, тя добави с плачевен глас:

— Неразположена съм. Господин Филип и аз няма да вечеряме. Дайте на Даниел да яде и го помолете да не ни безпокои.

Когато Мерседес изчезна, Карол превъртя ключа в бравата и се изправи пред Филип, разцъфтяла от нетърпение. Прегърнал я отново, той се попита дали той или тя бе пожелала това възвръщане на любовта; после всички въпроси се изпариха от главата му и вниманието му се насочи към удоволствието да разголи това нежно и познато, и отдаващо му се тяло.