Ейглетиерови [bg]

Точно в четири часа тя драсна по вратата. Като й отвори, той почувствува дълбока радост. Облечена бе в костюм от бледожълт плат и носеше в ръце голям пакет, увит в бяла хартия. Жан-Марк посегна за пакета, а тя му поднесе бузата си. Той я целуна и остана доволен, че тя веднага прекъсна ласките.

— Донесох от всичко — каза тя оживено. — Портокали, банани, конфитюр, масло, банички, чай…

— Не си забравила чай! — извика той. — Гениална си!

— Не, егоистка съм! Не забравям това, което обичам!

— Виж колко малко е останало!

— Само прах от чай! Не, благодаря! Желая много хубав чай, много ароматен и силен, за да ме ободри.

— Изморена ли си?

— Мъртва! Като глупачка тръгнах из големите магазини по обяд, защото мислех, че няма да има блъсканица, а пък попаднах в страшна навалица! Просто да не повярваш, че всички жени в Париж се лишават от обеда си, за да направят покупки! Едва се измъкнах и разбира се, не намерих това, което търсех!…

Тя седна във фотьойла, разкопча жакета на костюма си, под който бе облякла блуза от бял шантунг.

— И така, ще те оставя сам да приготвиш всичко! — подзе тя. — Много съм мързелива! Всъщност ти правиш по-хубав чай от мене! Ах! В пакета има и един истински английски кейк.

Докато той шеташе около малката масичка, тя запали цигара и пак въздъхна:

— Каква отмора! Колко добре се чувствувам тук!…

Той сипа кипяща вода в чайника, разнесе се остър аромат. Карол изглеждаше щастлива в тази тиха приятелска среда пред чашите чай, плодовете и парчетата сладкиши. Между нея и него всичко бе така просто и чисто, нямаше за какво да се упрекват, да се карат, след малко ще се разделят влюбени и нежни един към друг.