Наследството на Армадата [bg]

— Виждате ли го? Всеки от вас да дойде и да провери как изглежда един мъртвец! Виждате ли го?

— Виждаме го, шефе — обади се Вертиз.

— Много добре! — изръмжа Серато. — А сега чуйте какво ще ви кажа: докато не видя жената да лежи в краката ми мъртва като този тук, за мен тя си остава жива! Лично ще екзекутирам всеки, който откаже да ме последва. Ясно ли е? А сега да тръгваме. Зарязваме джиповете и продължаваме пеша. Ще претърсим всеки храст и всяко листо в проклетата джунгла, но ще я открием!

Походът беше труден и продължителен. Серато водеше, а хората му образуваха дълга редица с готови за стрелба оръжия. Лъчите на фенерчетата шареха във всички посоки. От време на време се разнасяше пропукването на съчки под краката на поредното горско животно. Споглеждане и мърморене нямаше. Никой не искаше да свърши като Сантос. Всички знаеха, че на разсъмване тялото му вече щеше да бъде един оглозган скелет.

На стотина метра пред колоната се придвижваше Луис Брака, който умееше да се промъква сред храсталаците и да открива следи. След близо два часа тежък преход въздухът започна да просветлява. Малко преди разсъмване Брака се появи с новината, че е открил нещо. Не изчезналата жена, а малко индианско селище.

— Петнайсет, най-много двайсет колиби — уточни той.

— Може би е намерила убежище там — каза Серато.

Брака не беше на това мнение, защото беше наясно, че индианското племе едва ли ще предложи подслон на представителка на бялата раса, която ги преследва и избива от векове. Но не каза нищо. Отчасти защото шефът му не беше в настроение да слуша възражения и отчасти защото знаеше какво ще последва. За Серато избиването на индианци беше забавление — нещо като лова на катерички за момчето, получило първата си пушка.

Въоръженият до зъби отряд пое към селището, използвайки за комуникация единствено ръцете си. Колибите се показаха между дърветата заедно с първите лъчи на изгряващото слънце.

Първият индианец се появи, когато бяха на около четирийсет метра от най-крайната колиба — младото момиче носеше сноп сухи клонки, събрани в гората. Стройното му бронзово тяло беше почти голо, с изключение на късо парче плат на кръста. Зърнало тъмните фигури, които тихо се промъкваха между дърветата, момичето широко отвори очи и напълни гърдите си с въздух, готово да нададе пронизителен вик. Но силната ръка на Брака покри устата му. Докато момичето риташе и се огъваше в лапите му в опит да се освободи, бандитът измъкна дългия нож от канията и с усмивка преряза гърлото му. За миг задържа девойката във въздуха, наблюдавайки как животът напуска тялото й, после я захвърли в близките храсталаци.

Разнесе се силен вик. Старец с бяла брада и провиснало над слабините шкембе изскочи иззад една колиба и започна да крещи в опит да събуди останалите. Вертиз светкавично заобиколи препятствията пред себе си, прицели се и натисна спусъка. Разнесе се оглушителен трясък. Старецът падна по очи и замлъкна.