Рискове на играта [bg]

Какъв идиот. Наема седемдесетгодишен човек, който на всичко отгоре е и прекарал инсулт, да убие Мелинда Стоу и му поръчва да убие и Демарко, задето е разговарял със Стоу и е направил запис. Явно убиецът трябвало да разбере и къде е записът и да го унищожи. Обаче след като Демарко пипнал нещастника, ченгетата бързо разбрали, че Стоу е застреляна с неговия пистолет, затова той се споразумял и издал Боб.

Тя се срещна с Боб малко след ареста му. Не го попита защо е извършил тази глупост, обаче той започна да дрънка колко много искал да стане вицепрезидент и как се налагало да се отърве от Мелинда Стоу, защото в противен случай Махоуни все някога щял да използва информацията срещу него и да осуети плановете му.

— Реших, че понеже Орвил Рейт е бивше ченге, ще успее да се справи — каза Боб. И додаде: — Обаче ние все още можем да пипнем Махоуни. Нали се сещаш, можем да подхвърлим информацията, че казиното е опростило дълга на дъщеря му.

Точно в този момент тя обясни на Боб, че вече няма никакво „ние“. Не възнамеряваше да продължава да го търпи да й виси на шията като вонящ мъртъв албатрос. Каза му, че ако не оспорва развода, тя ще плати правните му разходи, които ще бъдат главозамайващи. Обаче ако се противопостави на развода и при липсата на някакви собствени пари, някой сополив обществен защитник можеше да се окаже единственият му адвокат срещу обвинение за съучастие в убийство.

А що се отнася до Махоуни… каза му просто да го забрави. Обвиненията срещу дъщеря му бяха свалени, но по-важното беше, че някъде бе прочела новината за изчезването на човека от казино „Атлантик Палъс“. Без него щеше да бъде невъзможно да докажат, че Моли Махоуни изобщо някога е ходила в казиното. Накрая му заяви: